петък, 27 февруари 2009 г.

Правни истории с горчив вкус

Напоследък стана популярен в медиите случая със сестрите Белнейски, но всъщност такива случаи - бол у нас.

"Прокуратурата вече официално си има обвиняем за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски. В петък в сградата на Националната следствена служба (НСлС) в столицата окръжният прокурор на Пазарджик Иван Даскалов повдигна обвинение по чл. 116 от Наказателния кодекс на 29-годишният Лазар Колев с прякор Гангстера. Това стана в присъствието на адвоката му Марин Марковски. Водеща по делото ще е експертизата на доц. Мария Грозева, според която двете сестри са изнасилени и убити, след което телата им са подхвърлени в местността "Грамадите" между Пещера и Брацигово."

Защитникът смята, че Колев е изкупителна жертва, защото три години не се намери виновник за деянието. "Клиентът ми е удобен, защото няма алиби и не е бил в затвора по време на убийството. В един епичен процес невинността му ще бъде доказана", каза още Марковски.
В момента Лазар Колев излежава четиригодишна присъда в пазарджишкия затвор за грабеж. Освен това той е осъждан и за изнасилване на малолетно момиче.
От Правен свят.


Чудно как така изкупителни жертви са все разни с прякори Гангстера, Мафиота, Мутрата, Секирата и пр.

сряда, 20 юни 2007 г.

Вавилон /Babel/ - САЩ

Режисура: Алехандро Гонсалес
Година: 2006
Времетраене: 147 мин.

Участват: Брад Пит; Кейт Бланшет; Мохамед Акхзам; Ринко Кикучи
Imdb:
User Rating: 7.7/10



Филмът започва. Гледаш пустош. Няма „хора, къщи, салтанати”, а само камъни, пътечки и колиби. Озоваваш се в някакъв свят, чието местоположение може да се опише единствено като „на майната си” (в конкретния случай – Мароко). Чудиш се какво интересно би могло да се случи в това забравено от Бога място. И скоро разбираш. Контрастът те удря по главата. Една грешна стъпка, един импулс на някой, който е „никой”, на място, където е „никъде”, се клонира лавинообразно и нагло се настанява на няколко континента, с всичките си страшни и изумителни последици. Какъв друг коментар да остави човек, освен „Ебаси мамата!”. Този „ефект на пеперудата” в реално време, може да се стори доста ужасяващ, ако седнем да размишляваме върху него. Именно това е направил и сценаристът на „Вавилон”, Гилермо Ариага.

Брад Пит и Кейт Бланшет вече си станаха на възраст, което обяснява донякъде защо са отказали участие в „Изворът на живота”. Мениджърите им също са проявили далновидност, в резултат на което сега може да се радваме на стабилни акт
ьорски изпълнения от двамата в тази детайлно изпипана и прецизна драма. Образите на самите герои не са развити добре и пълноценно, защото главният герой тук не е от плът и кръв. Tой е друг. Той е невидим. Не е добре някакви холивудски звезди да го засенчват. Той не е вплетен в ужасените от страх и болка гримаси на Брад, или в обезсърченото и отчаяно лице на Ринко Кикучи (Чиеко). Просто си виси във въздуха. Направлява събитията с бруталната си невъзмутимост и малко по малко зрителят го опознава. Той е безчувствен, деен, своенравен, арогантен и не подбира. Играе на едро и не се отчита никому. Не цепи басма, не плаща данъци и не издава фактури. Днес може да ти връчи лотариен фиш за милиони, а утре да те остави без поколение.

Инцидентното преплитане на човешки съдби вече окончателно доби актуалност в киното, особено след „Смяна на платната”, ”Сблъсъци” и „21 грама” (от същия режисьор). Съпоставката с последния се налага сама, защото „Вавилон” носи аналогични послания, макар да не ги поднася по същия фрапиращ начин. И двата филма могат да накарат зрителя да се чуди дали си струва да се търси смисъл, или по-скоро всичко е безсмислено. Темата за случайностите и за това колко е чувствителна човешката съдба към външни влияния бе експлоатирана неотдавна и от Уди Алан в „Мач Пойнт”, та най-вероятно ще видим още такива филми в бъдеще. Което би било добре. Още повече, че критиците се показаха впечатлени, а 23 награди и 71 номинации говорят сами за себе си. И предполагат адекватни печалби.

вторник, 19 юни 2007 г.

"300" (2006) - САЩ

Режисура: Зак Снайдер
Времетраене: 117 мин.
Участват: Дж. Бътлър; Лена Хедей, Доминик Уест
User Rating: 8.1/10


Спартанците, според историята (и този филм), са най-добрите воини, размахвали някога меч по тази земя. Всякакви джедаи, гладиатори, самураи, смели сърца и шотландски бойци, могат само да им дишат прахта и да се надяват някога да станат оръженосци на спартанците. В бой, един спартанец се равнява на 29 карибски пирата, 45 фашиста, 14 рицаря и 82 зомбита. Четирима софийски хамалина са нужни за да се вдигне щита на спартанеца, а мечовете и копията им са с размерите на пилоните, които стърчат пред НДК. Елементарна сметка показва, че триста спартанеца всъщност не са никак безобидни. Те са единствените мъже, чийто жени ги съветват директно да ходят на война, без опасения, че може да им се случи нещо лошо. Като например да останат вдовици. Всъщност, спартанските съпруги са не по-малко опасни от мъжете си и абсолютно безпроблемно и прфесионално организират атентати и трепят нечестни политици, къде що сварят. Съдбата на всеки един спартанец може да бъде обект на цяла филмова трилогия, а камъните по този свят са твърде малко, за да им се вдигне подходящ паметник.

Дотук става ясно, че 300 спартанеца са доста неприятна работа, особено ако са решили да се заяждат на дребно. Ако случайно някой реши да покорява света, по-добре да си няма вземане-даване с тях. Най-здравословно за него, би било да седи далеч от земите им, освен ако не разполага с ядрено оръжие в промишлени количества. Всички тези подробности явно се убягнали на персийския владика Ксеркс, чийто намерения спрямо спартанците са откровено агресивни. В този филм, той е изобразен като двуметров гигант с добре поддържани вежди и маниер, издаващ напреднал стадий на шизофрения. Милионната (250-700 хил., според Херодот и др. историци) му армия, включва всякакви изчадия, а стрелите от лъковете им могат да предизвикат ефект, подобен на слънчево затъмнение.

Почти цялото действие на това зрелищно филмче се развива в прохода Термопилите, където по исторически данни, през 480 г. пр. Хр., банда от триста спартански воини, пръсва задниците на многохилядната армия на Ксеркс. Предвождани от Леонидъс (Дж. Бътлър, в сравнение с който Вин Дизел прилича на болнаво наркоманче), тези терминатори се вкопават в тясно процепче, където численото преимуществео на врага се загубва. Следват зрелищни демонстрации по боравене със сечива, от които всеки касапин би получил професионално вдъхновение.

Бюджетът на филма всъщност е доста оскъден в сравнение с други такива продукции. Затова пък бойните сцени са на много добро ниво и се гледат с кеф. Специалните ефекти са твърде натрапчиви и зрителят може да остане с впечатление, че гледа анимационно филмче. Сюжетът не е добре скалъпен, линията със заговора срещу Леонидъс остава недоразвита, а героят на Ефиалт има твърде малко екранно присъствие, макар да се явява основна фигура в това историческо събитие. Има и доста копирано от други филми, а особено досадно изпъкват красивата жена с малкото дете, вееща коси в житните поля на фона на отнесена музика (за сравнение, „Гладиатор”). Все пак филмът ще достави нужната доза удоволствие, особено за лица от мъжки пол, на въраст между 12 и 42 години.