сряда, 20 юни 2007 г.

Вавилон /Babel/ - САЩ

Режисура: Алехандро Гонсалес
Година: 2006
Времетраене: 147 мин.

Участват: Брад Пит; Кейт Бланшет; Мохамед Акхзам; Ринко Кикучи
Imdb:
User Rating: 7.7/10



Филмът започва. Гледаш пустош. Няма „хора, къщи, салтанати”, а само камъни, пътечки и колиби. Озоваваш се в някакъв свят, чието местоположение може да се опише единствено като „на майната си” (в конкретния случай – Мароко). Чудиш се какво интересно би могло да се случи в това забравено от Бога място. И скоро разбираш. Контрастът те удря по главата. Една грешна стъпка, един импулс на някой, който е „никой”, на място, където е „никъде”, се клонира лавинообразно и нагло се настанява на няколко континента, с всичките си страшни и изумителни последици. Какъв друг коментар да остави човек, освен „Ебаси мамата!”. Този „ефект на пеперудата” в реално време, може да се стори доста ужасяващ, ако седнем да размишляваме върху него. Именно това е направил и сценаристът на „Вавилон”, Гилермо Ариага.

Брад Пит и Кейт Бланшет вече си станаха на възраст, което обяснява донякъде защо са отказали участие в „Изворът на живота”. Мениджърите им също са проявили далновидност, в резултат на което сега може да се радваме на стабилни акт
ьорски изпълнения от двамата в тази детайлно изпипана и прецизна драма. Образите на самите герои не са развити добре и пълноценно, защото главният герой тук не е от плът и кръв. Tой е друг. Той е невидим. Не е добре някакви холивудски звезди да го засенчват. Той не е вплетен в ужасените от страх и болка гримаси на Брад, или в обезсърченото и отчаяно лице на Ринко Кикучи (Чиеко). Просто си виси във въздуха. Направлява събитията с бруталната си невъзмутимост и малко по малко зрителят го опознава. Той е безчувствен, деен, своенравен, арогантен и не подбира. Играе на едро и не се отчита никому. Не цепи басма, не плаща данъци и не издава фактури. Днес може да ти връчи лотариен фиш за милиони, а утре да те остави без поколение.

Инцидентното преплитане на човешки съдби вече окончателно доби актуалност в киното, особено след „Смяна на платната”, ”Сблъсъци” и „21 грама” (от същия режисьор). Съпоставката с последния се налага сама, защото „Вавилон” носи аналогични послания, макар да не ги поднася по същия фрапиращ начин. И двата филма могат да накарат зрителя да се чуди дали си струва да се търси смисъл, или по-скоро всичко е безсмислено. Темата за случайностите и за това колко е чувствителна човешката съдба към външни влияния бе експлоатирана неотдавна и от Уди Алан в „Мач Пойнт”, та най-вероятно ще видим още такива филми в бъдеще. Което би било добре. Още повече, че критиците се показаха впечатлени, а 23 награди и 71 номинации говорят сами за себе си. И предполагат адекватни печалби.

вторник, 19 юни 2007 г.

"300" (2006) - САЩ

Режисура: Зак Снайдер
Времетраене: 117 мин.
Участват: Дж. Бътлър; Лена Хедей, Доминик Уест
User Rating: 8.1/10


Спартанците, според историята (и този филм), са най-добрите воини, размахвали някога меч по тази земя. Всякакви джедаи, гладиатори, самураи, смели сърца и шотландски бойци, могат само да им дишат прахта и да се надяват някога да станат оръженосци на спартанците. В бой, един спартанец се равнява на 29 карибски пирата, 45 фашиста, 14 рицаря и 82 зомбита. Четирима софийски хамалина са нужни за да се вдигне щита на спартанеца, а мечовете и копията им са с размерите на пилоните, които стърчат пред НДК. Елементарна сметка показва, че триста спартанеца всъщност не са никак безобидни. Те са единствените мъже, чийто жени ги съветват директно да ходят на война, без опасения, че може да им се случи нещо лошо. Като например да останат вдовици. Всъщност, спартанските съпруги са не по-малко опасни от мъжете си и абсолютно безпроблемно и прфесионално организират атентати и трепят нечестни политици, къде що сварят. Съдбата на всеки един спартанец може да бъде обект на цяла филмова трилогия, а камъните по този свят са твърде малко, за да им се вдигне подходящ паметник.

Дотук става ясно, че 300 спартанеца са доста неприятна работа, особено ако са решили да се заяждат на дребно. Ако случайно някой реши да покорява света, по-добре да си няма вземане-даване с тях. Най-здравословно за него, би било да седи далеч от земите им, освен ако не разполага с ядрено оръжие в промишлени количества. Всички тези подробности явно се убягнали на персийския владика Ксеркс, чийто намерения спрямо спартанците са откровено агресивни. В този филм, той е изобразен като двуметров гигант с добре поддържани вежди и маниер, издаващ напреднал стадий на шизофрения. Милионната (250-700 хил., според Херодот и др. историци) му армия, включва всякакви изчадия, а стрелите от лъковете им могат да предизвикат ефект, подобен на слънчево затъмнение.

Почти цялото действие на това зрелищно филмче се развива в прохода Термопилите, където по исторически данни, през 480 г. пр. Хр., банда от триста спартански воини, пръсва задниците на многохилядната армия на Ксеркс. Предвождани от Леонидъс (Дж. Бътлър, в сравнение с който Вин Дизел прилича на болнаво наркоманче), тези терминатори се вкопават в тясно процепче, където численото преимуществео на врага се загубва. Следват зрелищни демонстрации по боравене със сечива, от които всеки касапин би получил професионално вдъхновение.

Бюджетът на филма всъщност е доста оскъден в сравнение с други такива продукции. Затова пък бойните сцени са на много добро ниво и се гледат с кеф. Специалните ефекти са твърде натрапчиви и зрителят може да остане с впечатление, че гледа анимационно филмче. Сюжетът не е добре скалъпен, линията със заговора срещу Леонидъс остава недоразвита, а героят на Ефиалт има твърде малко екранно присъствие, макар да се явява основна фигура в това историческо събитие. Има и доста копирано от други филми, а особено досадно изпъкват красивата жена с малкото дете, вееща коси в житните поля на фона на отнесена музика (за сравнение, „Гладиатор”). Все пак филмът ще достави нужната доза удоволствие, особено за лица от мъжки пол, на въраст между 12 и 42 години.

вторник, 12 юни 2007 г.

Мост към Терабития (2007) САЩ

User Rating: 7.5/10 (7,299 votes)

Режусура: Габор Ксупо
Времетраене: 95 мин.


Път към Терабития

Това е едно от онези сълзливи детски филмчета, по които незнайно защо, американците много си падат. Ако сте гледали трейлъра, вероятно ще очаквате пълна със специални ефекти фентъзи приказка, с ходещи и говорещи дървета, изскачащи овсякъде смърдящи тролове, триглави и четириглави змейове, елфи, феи, великани, принцеси и пр. творения на митологията.

Всъщност трейлърът е много добър, но леко заблуждава. Това е семейна драмичка за приятелството между две дечица, които тепърва откриват страстта си към изкуството и я експлоатират с измислици и фантасмагорийки. Филмче за отговорностите, препятствията, растежа, себеопознаването, приятелството и бла, бла, бла, т.е. все добре познати за жанра неща. Към края се намесва и смъртта, придружена с чувството за вина. Не липсва и трансформацията на лошото дете в добро дете, която става буквално за дни, сякаш добрия дух Каспър таман си е намерил ново телоубежище, а от предишната гадинка не остава и следа.

Терабития е въображаема приказна страна със зъл владетел, в която има междуособици и се явява малко опасна за живеене. Измислена е от главните герои на филма, с цел бягство от гадната реалност и за да може да си имат тяхно си място, което никой друг не знае. Там те са господари, силни са, а ако някой реши да ги тероризира, най-много да си го отнесе. Положението малко се скофтва по средата на филма, но то е може би защото сценаристите са попаднали в задънена улица и са търсели нов път за героите. В случая са избрали път нагоре, или по-точно казано надолу, което е крайно изтъркана позиция и аз не одобрявам. Особено ако става дума за деца.

понеделник, 11 юни 2007 г.

Изкуствен интелект (САЩ)

Режисура: Ст. Спилбърг
От: САЩ
Времетраене: 146 мин.
Година: 2001

„Дейвид е на 11 години. Тежи 60 паунда. Висок е 4 фийта и 6 инча. Има кестенява коса. Неговата любов е истинска. Но той не е.”

Тази фантастична драма съвсем не слага акцента си върху житието и страданието на футуристичните киборги, въпреки че има и такъв момент. По-скоро става въпрос за привързаността човешка, и за това колко е неприятна несподелената любов. За да стане още по-неприятна, сценаристът я е направил вечна – т.е. вирее не в смъртен човек, а в безсмъртен робот.

Главният герой е симпатично дете-киборгче, предназначено за отглеждане. Заместител на поколението, но с електронен чип, вместо хромозома. Извратена работа като цяло, но явно в Холивуд като цяло се смята, че бъдещето е извратено.

Малкото роботче е поставено в много кофти ситуация - програмирано е да обича безрезервно майка си. Тя обаче още в началото на мувито, му бие шута. Така де – изоставя го. Зарязва го по класическия начин – самичко в гората, с мечките и вълците. Те, обаче желязо не ядат, та малкото киборгче не само оцелява, но и се впуска в единствената мисия, за която е програмирано: да търси жената, която обича.

Следвано навсякъде от някаква изцапана вариация на малкия Коколино, която ходи и говори, роботчето „преживява” куп приключения в търсене на приказна фея, която знаела всичко, и която щяла да го превърне в истинско момче. Тогава майка му щяла да го обикне. В крайна сметка феята се оказва обикновена циркова атракция, компютър, на чийто хард се пази приказката за Пинокио. Дълго време след като майка му се е превърнала в прах и пепел, ненаситното и твърдоглаво човече продължава да я търси, защото смъртта не записана в програмния му код и то явно отказва да я разбере.

Вижда, се че историята е привлекателна, а продуцентите не са оставили нещата само на ниво замисъл. По всичко личи, че този път са бръкнали малко по-дълбоко и в кесиите. Замайващата визия (типично за Спилбърг), завладяващата музика, чудесните изпълнения на Джъд Лоу, Уилям Хърт и Хейли Джоел-Осмънт, както и няколко брилянтни сценаристки финта, правят „Изкуствен интелект” да изглежда като нещо повече от обикновен фантастичен филм. Проектът всъщност е на Стенли Кубрик. Работен е в продължение на 12 години и в крайна сметка преди смъртта си Кубрик го „завещава” на Спилбърг, който имал максимално близка визия за филма до неговата.


неделя, 3 юни 2007 г.

Интернет младежка медия "СветЪ" и как НЕ се прави по светЪ

Оказва се, че интернет младежка медия „СветЪ” не е чак толкова „младежка”, колкото претендира леко неангажиращото й заглавие, а думите на „злите езици”, по повод медио-пародията там, съвсем не са плод на злоба.

Малко преди да се ангажирам към „творческия процес” в тази медия, получих предупреждение от врели и кипели в БГ-журналистиката личности, че това само би ми навредило на биографията. Като капак на варела с плюнките и храчките дойде информацията, че нито стотинка нямало да взема за труда си в Интернет Младежката „Медия”.

„Карай да върви", рекох си. Аз амбиции в публицистиката нямам, важното беше да се занимаваме с нещо. Тъй и тъй пиша по разни форуми и блогове, защо да не съм част от нещо по-мащабно.

Оказа се обаче, че май единственото мащабно нещо в ИММ „СветЪ” е името им.

От кухнята ме уведомиха, че при тях всичко се прави на добра воля (ок, нали), работният процес тече по кабела на ЛАН – мрежата ми, т.е. чрез форуми, e-mail, ЛС и пр. постижения на технологичния възход.

Изчетох предългия документ с иструкции за ползване на форума (с цели 279 регистрирани потребителя), написах няколко думи за себе си в темата с представянето на екипа, а накрая получих и достъп до т. нар. работен панел, където се постват материалите за медията. Получих на своя mail и друга информация, главно свързана със сроковете за предаване на статиите и еднозначно напомняне да не ги пропускам.

Моята рубрика с име „25-ти кадър” е за кино. Според предварителната ми нагласа под „Кино” се разбира КИНО, но се оказа, че в ИММ "СветЪ" не е съвсем така.

Инструкцията ми гласеше да напиша рецензии за две "актуални" заглавия. Щом импулсът от прочетеното достигна до главния ми мозък, по навик или не, една червена лампичка започна да блещука и да внася известна светлина върху замъгленият ми от четене на тъпоумни наставления и упътвания ум.

Намерих администратора на форума, за когото предполагах, че дирижира медията и с възможно най-кратки и ясни (да не му губя времето на човека) въпроси запитах „Що е то „актуален?”.

- „Премиерни или предпремиерни” – гласеше краткият отговор и включваше неотменното за медията указание (сякаш съм някакъв имбецил) – „по кината”.

Ами да, те премиерите са по кината, не са на стадиона. Хубаво де, ама по кината сега само тъпотии дават. А и нямам нито време, нито компания, с която да ходя на кино. Както и да е, намирам сродна киноманска душа и сядаме да гледаме единственото, което ме е впечатлило от рекламния блок на последната прожекция, която посетих.

Ревюто за „Фонтанът” е готово на следващата сутрин и постнато чисто и неопетнено във форума на ИММ „СветЪ”. Разочарованието ми от този „актуален филм” е толкова голямо, че обонянието ми се активира и започва да надушва всяка кинематографична изгъзица от километри. А от „Програмата” направо вони на изгъзици.

Решавам да си почина от актуални заглавия. „Карибски пирати” е в кината, но пуста работа - не дава време за 3-часови забавления - командировки, задачи, чудеса... Седмицата ми идва доста натоварена, а в аренатабг няма нищо, освен обичайните релийзи, снимани в киносалона с камера, които аз принципно не гледам.

Но времето и графика на ИММ „СветЪ” ме притискат натясно с актуалните заглавия и аз решавам да се спра на нещо, което вече отдавна съм гледал, но е все пак по някакъв начин актуално. Какво по-добро от най-продавания филм на света – „Титаник”? Мятам бързо няколко абзаца в Word-а, а статията просто сама цъфна на монитора. Без да губя време я пускам във форума и сядам доволен да си чакам аплодисментите.

И представете си какво е учудването ми на следващия ден, когато вместо аплодисменти и признание за труда си , получавам въпрос(не на ЛС, а директно в темата със статиите). В тон, нетърпящ противоречие някой ме пита:

„Защо си писал за „Титаник”? Филмите трябва да са актуални – премиерни или предпремиерни. Къде е втората статия?”

Гледам тъпо като бик в дискотека и не вярвам на очите си. След няколко секунди се окопитвам и започвам отговор в същия стил. Все пак още не съм се вдебилил дотам, че да смятам, че дължа нещо на няколкото смръшляка, оповестили се за „медия” и обещали да ми дадат препоръки ако някога тръгна да си търся работа в медиите (всъщност си имам чудесна работа по юридическата ми специалност).

Отговорът ми беше честен гласеше:

„А вие, може би очаквате да ходя на кино заради статиите Ви? Защото в момента в кината няма нищо, за което да жертвам 2 часа от времето си, гарнирани с 5 лв.
Когато започнете да давате покани за „актуалните филми”, вече ще си говорим. Нали? Защото такава е практиката по светЪ.
Дотогава ТС-и и TS-та от Замундата няма да гледам. Освен това се бяхме разбрали да пиша за филми, а не само за "актуални" филми.”

Явно тонът ми се е сторил твърде нахален за някоя тетка с ПМС от медията, защото след няколко часа (за пръв път светкавичен отговор от тях) достъпът ми до „работния панел” беше преустановен.
Обяснение, заповед за уволнение или каквато и да е информация, обясняваща липсата на достъп до собствените ми статии във форума им – липсва.

В заключение: малко, или почти нищо в Интернет Младежка медия „СветЪ” е такова, каквото го правят хората по светЪ. По-скоро си е такова, каквото са го направили няколко бездарни самозванци, с помощта на известна писмена култура и малко компютърна грамотност. И все пак това не е достатъчно за да се запълнят дупките във възпитанието и да се научи човек на такт, уважение и търпимост към колегите си. Което обяснява защо при тях всичко става по Интернет. Визуалният контакт явно само би им пречел.

А защо така тихичко и безшумно ме изключиха? Нямам идея, нямам коментар, нямам и лоши чувства.

P.S. Виждам, че ревюто на "Фонтанът" бързо е попаднал в "Избрано" тук, малко след като го пуснах. Благодаря, за което.