сряда, 13 декември 2006 г.

Рецензии за филми

Момиче за един сезон - 2005

Imdb: 6.4/10

Година: 2005
Режисура: Питър и Боби Фарели






Ето го поредният кандидат за наградата "Свинете ядат помия, да им продаваме помия".

Трябва да се признае, че "Помни Титаните" е истинска класика в сравнение с това.

Дрю Баримор е голяма сладуранa - kеф ми е да я гледам. Гледал съм почти всичко с нея след "Отровната Айви", което си е серизна жертва от моя страна. Хубавото е, че е предсказуема и винаги знаем какво да очакваме от нея. А именно - една добричка, вечно усмихната, приятна кукличка с влажен поглед и много сексапил. Винаги ще се нацупи нещо и винаги в края на крайщата ще се върне при любимия си, защото тя е жена, която застава зад мъжа си "но медър уат". Де ги тия жени?...Нема! Перфектното гадже е тя. И дотук. "Целуни ме" и "Сватбата на певеца" поне бяха смешни.

Но тук... тук няма нищо смешно. Има някакъв непознат за мен "тип" с дебилска физиономия и маниер, който се утвърждава във филмите с Дрю като "идеалното мъжленце".Т'ва Клинт Истууд, т'ва Джак Никълсън са си някакви тъпаци, дето нищо не разбират от чувства и изобщо не влизат в класацията.

Та въпросният тип си има и психологически проблем - голям ФЕН е...Но не в буквалния, добър смисъл на думата, а е фен на бейзбола. Фен в клинична фаза. Достоен за съжаление бунак, който още в началото на филма бива прибран от майка Тереза, опс - Дрю Баримор, под нейното топло крилце и после в нейното толпло легълце.Той, обаче се осира тотално, когато започват плейофите и бива зарязан брутално. Край на безплатният обяд? "Нова надежда" за американските романтични комедии? Не. Следват "Любовта отвръща на удара", "Завръщането на Дрю"и "Чувствата атакуват". Модерна приказка, за модерни хора, в скоби - тупани.


Реванш (Rebound) - 2005


Режисура: Стив Кар
Жанр:Комедия
Участват: Мартин Лоурънс



В тази удивително малоумна "комедия" Мартин Лоурънс продължава да залива зрителя с клишираните си и втръснали мимики, пръдливите звуци, УестСайдНига интонацийки и пр. дебилщини. Изпъкналите му, жабешки очички все така се въртят насам-натам и просто няма кой да ги спре. Няма кой и най-вече ЗАЩО да спре Холивуд да бълва подобни слабоумия, те така и така са си любими на горкия зрител.

Историята разказва за жизнения път на "легендарния" тренер Рой МакКормик(Лоурънс), който заради невъздръжания си характер изпада в немилост и е принуден от мениджъра си да тренира най-дебелите, флегматични и смотани хлапаци в целия щат. Уж за да покаже, че не е само за парите и славата и най-вече, че има желание да се поправи...Сред тази банда от нехранимайковци, тренерът намира най-сетне своето място под слънцето и истинското си призвание. Арогантността му е потушена от малките лузърчета и даже се изражда в самосъжаление някъде по средата на мувито. Това става най-вече с помощта на засуканата майка на едното от тях, а отборът естествено се "стяга" и става тя каквато става. Искам да ви кажа, че нещата във филма много лошо се объркват, но накрая всичко си идва на мястото. За жалост не мога да ви кажа как става това. Причината се корени в наличието на бутоните с марка Shift и Delete, които се намират на моята клавиатура.

Спускането (2005) - UK

Режисура: Нийл Маршал



В този филм се разказва за най-тъпите шест американски патки,които можете да си представите. Ще Ви кажа накратко за какво става въпрос за да видите,че няма смисъл...Ето какво се случва в първите 30 минути: няколко лигли,псевдотърсачки на силни усещания се събират да ходят по пещери. Влизат в една...Мотаят се в нея около 15 минути и си говорят за оргазми и такива работи,но по някое време става проблем и всички дружно изпадат в невиждана паника. Оказва се ,че най-тъпата патка - лидерката на мероприятието ги метнала,че имала карта на пещерата,но тя всъщност била "девствена". Започват да се карат като цигани. Става ти жал...Една по една започват да се контузват по възможно най-смешния и жалък начин.Тъмно е - не става ясно точно как. Започват да се напикават от страх,а ти се чудиш дали ще се насерат като се появи чудовището. То се оказва някаква недодялана версия на Смийгъл. Надяваш се да измрат по-скоро,че да се свърши..През цялото време се виждат само светлинки от фенери,нищо друго. Чудиш се кой кой е. Маеш се кой жив, кой умрел...Едната по погрешка намушква другата. Озвучаването е като на някой истеричен порно филм - АААа,УУУУуу,ООООх,Неееее.


Дни на грохот (Days Of Thunder) USA

Runtime: 107 min
Country: USA
Реж. Тони Скот
Участват: Том Круз,Робърт Дювал,Н. Кидман




Макар оценката на imdb да е ниска,за мен този високоскоростен филм е един от най-добрите в жанра. Става дума за коли,състезания,има яки майтапи (като тоя с проститутката),яки мадами и пр. Изобщо от целия филм лъха добро настроение. Това е истинският татко на "Бързи и яростни". Майката е "Критична точка". Диалозите са чудни,просто се наизустяват отведнъж,а музиката на Ханс Цимер...Е,него няма к'во да го коментирам. Основната тема пък е един от най-великите сингъли на Whitesnake - Last Note Of Freedom.

Филмът започва малко тъпо с мерене на пишки между Том Круз и авто-мото лидера на филма Майкъл Рукър (другият свеж образ след тоя на Дювал).
Круз играе простовато хлапе-селянче дошло от майната си с мечтата да цъфне и върже на Дейтона. Старите кучета в бранша го оглеждат и преценяват,че има някакви шансове. Кой за пари,кой от нямане какво да прави се хващат на хорото с него. Търсят се спонсори,майсторят се коли и пр. По средата на филма обаче се оказва,че селянчето хабер си няма от автомобили и само знае да натиска педалите и скоростния лост.
Започва се едно обучение в стил "И колата има душа",а по някое време блесва и докторката невроложка - Кидман. Първата И целувка с Круз пред камера наистина е гУлЕм смЕх:
" - Как може така да ме игнорираш?!
- Бе не те игнорирам,бе!" - хвана го за ревера и му боцна един мощен език. Жал ти става за горкия Том...
По всички правила на жанра филмът завършва с голямото състезание,с големите каскади и с ония големите бутилки шампанско накрая.
Малко носталгия има в тоя филм към времената,когато не всичко в спорта беше само реклами и кинти,кинти,кинти...


Сицилианска връзка (1985) - Италия


Режисура:
Дамиано Дамиани
imdb - 7.2/10



Toва е много яко мафиотско муви от ония в стил "Октопод" (даже си е от режисьора на първия "Октопод")
Микеле Плачидо играе Марио - емигрирал в Америка сицилиански изпълнител на мръсни поръчки. От Италия му идват на крака колеги с предложение за бързо издигане в йерархията на Коза Ностра. Мишената е висш магистрат от прокуратурата на Ботуша. Нашия заминава за Палермо,но там не може да вярва на никого. Затова прикотква младото си братче за каузата.
Проблемът,обаче е ,че младокът е влюбен ,а и страда от морални задръжки. Марио използва изгората на брат си за примамка и успява да го убеди да помогне. Но става голям фал и малкият става мишена на Коза Ностра.

Малена (2000) - Италия

Тук вече може и да оплакнем оченце. Има си готина мацка а и целият си е някак красив филм. Дори сцената с линчуването на Горката Малена е един вид радост за окото,то цици,то плът,то чудо...
Човек ще каже,че хубавата жена няма проблеми.
Не е така:
Малена е удивителна красавица,която живее в малко италианско градче. Война е,всички млади мъже са на фронта (включително и съпругът на Малена),бият се за родину и не се знае дали ще се върнат. Но в градчето също има война: Малена срещу градчето.


В устите на всички жители е само едно: Малена,Малена,Малена - мъжете точат зъби на потенциалната вдовица,а жените завиждат. Плетат се интриги,поставят се капани,започват се дела...Всеки чака Малена да сгреши...Дали това ще стане? Градът няма да мирне,докато Малена не увехне.
Всичко е представено през очите на едно дете,което няма очи за хорската злоба,а само за красивото,естественото и доброто.


Открадната красота (1996) - Италия

Режисура: Бернардо Бертолучи
Участват: Джереми Айрънс,Лив Тейлър.




Този филм е крайно романтичен. Не познавам нито едно момиче,което е изгубило девствеността си по подобен начин. Като се вземе предвид и мястото ,където се развива действието на филма кличничната романтика става натрапчива. Девствена красавица (Лив Тейлър) отива на гости на роднини в някакво приказно местенце в Южна Италия,където просто мирише на секс (и трева,когато героят на Дж. Айрънс е на близо) от всеки един ъгъл. На красавицата вече и е време да се срещне със звяра,обаче него още го няма. Кандидатите са много,подходящите са малко. Аз лично щях да падна от канапето като видях в крайна сметка с кого се боцна Лив Тейлър там под дървото. Да,много романтика има в тоя филм. Друго си е като кака Цеца от 10-ти "б" клас - с Иван Пишката в училищната тоалетна. Току нема,нема - па си ебе майката...

Хлапета (1995) - САЩ


Режисура: Лари Кларк



Тази кинематографична провокация беше разпалила доста критици през 90-те. След като бъде изгледан,филмът или бива обявен моментално за "култов", или бива основателно/неоснователно,но винаги остро критикуван. Няма начин обаче човек да остане безразличен.

Аморален,ХИВ-позитивен скейтър скита из мръсните улици с една единствена и по детски наивна цел: да "отвори" колкото може повече девствени момичета. Незнаейки за вируса,който носи в себе си,той се насочва към поредната си невинна жертва.
Младо,бяло момиче,което е прихванало болестта от въпросния "отваряч" се лута из града ,търсейки начин да се свърже с него. Дали няма да е късно,когато го намери... ? Следващата на ред е къдрoкоса мулатка с ангелско лице. А утрешният ден ще е много по-различен за нея и в същото време един и същ за хлапетата.
Т.В.Р:
"Филмът представя света в епохата на СПИН такъв,какъвто е. "Хлапета" разглежда френетичните 24 часа от живота на една група тийнейджъри,изгубени в хаоса на 90-те години. Художествената
стойност на филма е в спиращите,с красотата и трагедията си,дъха образи на тези млади хора.
Филмът показва със сурова честност преживяванията,страховете и отношенията на тийнейджърите,живеещи в градската бъркотия на модерна Америка. "Хлапета" проследява един единствен ден от живота им,в който всичко и нищо не ще се промени."



Обратна тяга (1991) - USA

Режисура: Рон Хауърд



Този филм е същински рай за подпалвача,ужас за разсеяната домакиня,оргазъм за пиромана и прилив на здрав разум за дечицата,които обичат да си играят с кибритчето на тати.Не знам каква е била средната температура,в която е работел операторският екип,но се съмнявам,че е имало оплаквания от зиморничавите.
В същото време резултатът е удивителен.Съвременна ,мъжка приказка за върховете,които достига човек в една професия и бездните,в които потъват отношенията му с неизчерпаемата ценност - семейството.Защото,макар и с криминални нотки за вкус - този филм си е чиста семейна драма.Без редовните за жанра лиготии,без досадните майки,без "другите сестри"...Само с един строг баща,упоменат единствено между началните надписи.Оттам нататък - чиста работа: криволичещите,съревнователни отношения между двама братя,практикуващи една от многото опасни,мръсни и неблагодарни професии на този свят.
Загубили баща си още като деца големият - Стивън (Ръсел) и малкият - Брайън (Болдуин) са израстнали като мъже,които са свикнали сами да се оправят от малки.Стив се е грижил за братчето си съвестно и е направил не една жертва заради него. Но идва ден,когато Брайън решава да тръгне по осеяният със сажди път на баща си и брат си. Зачислен към участъка на по-големия Стив той трудно понася новобранския си статус. Стивън пък се чуди как да го изрита от участъка,защото не може да го гледа колко слаб пожарникар е...Че в тази опасна професия не е здравословно да си слаб. Докато конфликтите между двамата се разгарят в града се разгарят разни други неща-например къщите и телата на една определена финансова групичка,занимавала се доскоро с разпределение на бюджетни средства,предназначени за Чикагския Файър Департмент. С две думи - пушек се вдига. Ама такъв гъст пушек,че дори опитният следовател,специалист по пожари - Сянката (Де Ниро) не знае какво става. Добре,че новият му помощник Брайън(току що изгонен,благодарение на брат си от 17-ти участък) има разни бивши гаджета,които случайно работят в Градския съвет,та да изнесат малко секретна информация. Но и това не е достатъчно за да бъде разкрит злосторника.Ключовият въпрос бива повдигнат от белокос затворник-пироман с тъмно минало (Д. Съдърланд),а именно: Кой не обича огъня?...

Оттам - нататък другото си е чиста драма.


Форсмажор (1998) - САЩ

Режисура: Джоузеф Рубен
Времетраене:111 мин.


Режисура : Джоузеф Рубен



Ето това е един от най-разтърсващите филми,които съм гледал. Помните ли филмът "Дворецът на илюзиите"? Аз - смътно. Разправяше се за две супер,ултра,мулти,мега,хипер,турбо,джъмбо - тъпи американски девойки,които попадат в клопката на голобрадо наркопласьорче,а по-късно с основание и в тайландския затвор. Едната се жертва за другата,а всъщност и двете са жертви,а зрителят пък да не говорим...
Е тука замисълът е почти същия,но изпълнението е много по-добро.
Проста работа: Трима приятели прекарват страхотна ваканция в Тайланд. Бира и дрога на корем,курви и проститутки на каквото там се слагат,танци,веселба и приказна природа,изобщо ФЪН от'секъде.
НО всяко хубаво нещо си има край. Ваканцията свършва,двама от тях си заминават за Америка,а третият остава да изследва навиците на местните маймунки.
Три години по-късно действието ни пренася в Ню Йорк. Симпатична адвокатка намира двамата бивши туристи и им съобщава,че техният човек го чака смъртна присъда в Тайланд. Основанието - притежание на наркотични вещества,които обаче СА ОБЩИ! Ако нашите хора се върнат и споделят отговорността - всеки лежи по 3 години,ако ли не..."Разстрел и след разстрела - червеи..."
Хоакин Финикс,Винс Вон и Ан Хечи вече нямат нужда от представяне именно заради филми като този. Направен е скромно(тогава те не бяха такива големи имена) ,но със замах и професионализъм.
Финалната сцена спира дъха.

Седем (1995) - САЩ

Режисура: Дейвид Финчър



Един от най-мрачните трилъри ,правени някога. Знае се ,че Дейвид Финчър рядко прави нещо,но когато го прави - то се помни дълго. Досега няма провал. На другите им остава само да се надяват,че ако копират нещо от него - то ще е максимално точно. Закон му е да работи винаги с добър оператор - много полезно правило. Само при Финчър можете да видите такива интересни операторски похвати: камерата минава през решетки ,стени ,дори хора за да покаже и дори внуши,каквото си е наумил оператора. Фиксира се за кратко върху някой детайл и после рязко се отмества. Седиш и се чудиш : "Какво беше това,важно ли беше,не го видях добре"...Което те изправя на нокти до следващия път ,когато интересът ти бива манипулиран по същия ,или подобен безцеремонен начин.
Историята: Жесток убиец-психопат върлува в мрачен,грозен град с неизвестно име.Проклетият дъжд не престава да вали. Двама детективи - невъздържан младок (Пит) и улегнал ветеран (Фрийман) са по следите му,но всичко,което откриват на мястото,където води последната следа е поредния обезобразен труп. Внезапно се оказва,че самите те са част от пъклен,жесток и гениален план,сътворен от един болен,но силен мозък. Финалът принадлежи изцяло на убиеца и е...ами убийствен. Освен това никак не е хепи. Ако ви напомня Saw - не е случайно.
Създателите на Пъзела са взели доста оттук.

Терминатор 2 - Денят на страшния съд (САЩ)

Година: 1991
Режисура; Джеймс Камерън



Eдинственият филм,който ме е разплаквал. Не че е толкова тъжен,ама как да не се разплачеш когато на Арни му "дърпат шалтера",защото..."Дер из уон мор чип",разбираш ли. Мъка! Иначе филмът е страхотен. Част от културата на хората,израснали през 90-те. И до днес репликата "Аста ла виста,бейби" се е загнездила дълбоко в съзнанието ми и я ползвам при всеки удобен случай.
Историята: Джон Конър е роден,но майка му Сара се намира в лудница с диагнозата <маниакална депресия>,защото сънува Терминатори и някакви други дивотии за края на света. Там, тя е подложена на още по-сериозен стрес от главния психиатър,който има някакви по-нескромни намерения към нея. Истинско блаженство за окото е, да се види как му пада фасът от устата,когато вижда истински терминаторски въргал в коридора на собственото му учреждение.
Ефектите за времето си бяха впечатляващи,а и днес също може да се каже,че не отстъпват. Арни си е Шварци - няма какво да го описвам: яко копеле,с яка пуцалка. К'ъв беше,к'ъв стана...На мен ми е по-интересен малкия Едуард Фърлонг с фанелката на Пъблик Енеми,кросарката и касетофончето ,от което дъни Gun's n' Roses. Изобщо от целия филм лъха яко на рок. Даже наш Арни (този път в ролята на добрия) се сдобива с хубави рокерси дрешки в първия си сърч на Земята,а тъпото копеле Джейсън Патрик надява смръдлива полицейска униформа - образно казано. Ако се замислим сериозно по сюжета ще открием доста дупки,но на кой му дреме - кефът е в самото гледане и слушане. Ако поради някакво свръхестествено стечение на обстоятелствата (примерно последните 15 години сте прекарали в психиатрична клиника на строг режим) не сте гледали Т2,не е късно да вземете съдбата в ръцете си. Абе с две думи "no fate".

Помни Титаните (САЩ)


Година:2000
Режисура: Боз Якин



A ето един филм,за който си заслужава да се напише рецензия. Не защото филмът е нещо особено,а защото ще има много "вдъхновени" от идеята за величието на човешкия дух, но и много - като мен: уморени от клишета. Та "титаните" аз ги помня най-вече с лошо. Истината е,че филмът използва само най - добрите клишета,а не всички такива. Третира непозната за нас тема - расовите междуособици. Има го камъкът в прозореца на негъра,дискриминацията,новият човек в града и .т. н. Но филмът не се спира дотук. За останалата,неклиширана част той ползва най-изтърканото от друг жанр - спортните филми. Внушава ти как,видиш ли, трябва да се борим за победата със зъби и нокти и изобщо...тъпчат ти главата с американската идея за това "как се калява стоманата". Ами както всяка стомана - с бой! Не знам защо батко Дензъл е участвал в това слабоумие - може би са му трябвали спешно пари. А може би наистина вярва,че е добре да се види как негрите не са чак толкова лоши. Но не ни показва нищо ново...А от него се очаква повече,колко Оскари му станаха? Отначало с "Величие" ни убеди,че негрите могат всичко,после с "Малкълм Х" ни показа,че могат и повече от "всичко".Е а стига вече де...Може да са много добри ръгбисти и бегачи,ама в плуването хич ги няма. И изобщо: к'ъв е тоя Боз Якин,че почна и Director's cut-ове да прави...?
И понеже се отплеснах,а историята не ми се разказва ще кажа,че Дензъл Уошингтън все пак си струва да се види-изпълнението му е на ниво,както обикновено. Има доста излишна драма във филма,който си е спортен. Мен не можа да ме разчувства,но вярвам,че ще има доста впечатлени - на тях бих казал следното: гледайте "Всяка една неделя" на Оливър Стоун. Е там вече е тежката америкън-футболна артилерия. Големият ПАРЕН ЧУК. Тия тука отде и да ги гледаш са си аматьори.

Гатака (САЩ)


Година: 1997
Режисура: Андрю Никъл



Историята разказва за две противоположни личности,които по стечение на обстоятелствата не могат един без друг. Единият има огромни заложби и способности и може да постигне всичко,което поиска в света ,в който живее. Стига да се интересуваше от друго,освен от собствената си апатия. Вторият има болно сърце,късогледство,никаква перспектива в свят,където генетичният потенциaл определя до каде може да стигне човек...Но също и стоманена воля и желание да осъществи мечтата си. Направени са много филми за хора с мечти. Но тук съпоставката с обезверения човек-галеник на съдбата е поднесена така,че не може да няма въздействие.
Отвратително интелигентен филм! Ясно е,че с такъв сценарий няма как резултатът да е лош,но след като и режисурата е поверена на гениалния сценарист,какво получаваме? Никъл е съумял да изцеди максималното от всички - така че да постигне желаната ефирност,прозрачност,чистота,да внуши,че бъдещето ще е по-изчистено,отколкото би било нормално. И в тази по медицински стерилна обстановка поставя героите си - галеници и жертви на цивилизацията.
Защото не е ли така било винаги?

Има хора,които могат,но не искат. Други искат,но не могат. А трети искат и могат,но нямат късмет.

Синсинати кид (САЩ)


Година: 1965
Режисура:




За момиченца не става. Иде реч за карти,покер,кръгли маси обгърнати от цигарен дим,с намръщени типове около тях,някоя друга курва за вкус и най-вече за достойнството и умението да печелиш и да губиш.
Стив Макуин играе изпечен комарджия,за когото Ню Орлиънс е станал вече тесен. Поради тази причина си е създал навика да ходи по разни малки градчета,където не го знаят и да взима паричките на местните бабаити-първенци. Но идва ден,когато прес Кид се открива възможност да застане срещу най-добрия - живата легенда Ланси Хауърд,съсухрено старче с оцветени в цигарено жълто мустаци,смешна шапка и много авторитет. Цялата хазартна върхушка на града е затаила дъх когато шампиона и претендента ще седнат на масата. Зад кулисите ,обаче градските първенци подготвят "лесна" победа на "Кид" Макуин. Дали той ще се съгласи да приеме тази милостиня или ще рискува да бъде победен и разорен? Е,не че няма да го понесе,но с какво иначе Синсинати Кид би бил по-различен от хилядите лузъри,кръстосващи улиците...



Не мърдай (Non ti muovere) - Италия


Аз изобщо не ги харесвам макаронаджиите,но трябва да им се признае,че филми могат да правят, и то доста добри. Лично аз смятам,че французите, испанците и германците имат да ги догонват,но това са си мои теории.
Разправя се за един доктор,чиято дъщеричка претърпява катастрофа. Чакайки да узнае изхода на мозъчната операция,човекът се мотае като бесен из коридорите на собствената си болница и си спомня една лична история. За някакво предградие,за една леко (меко) казано угнетена жена (Пенелопе Круз),за решенията,които е взел за да съхрани семейството си и за хората,които е жертвал и загубил.


Филмът става за по-зрели хора,няма бойни сцени,каскади и пр. Няма и особено много лафове,щото самият филм като цяло е тъжен,само в развръзката се усеща оптимизъм.
Именно с тоя филм Пенелопе Круз се раздели с имиджа си на латино-кифла. Видя се,че може да играе момичето.

Няма коментари: