Вавилон /Babel/ - САЩ

Режисура: Алехандро Гонсалес
Година: 2006
Времетраене: 147 мин.
Участват: Брад Пит; Кейт Бланшет; Мохамед Акхзам; Ринко Кикучи
Imdb: User Rating: 7.7/10

Филмът започва. Гледаш пустош. Няма „хора, къщи, салтанати”, а само камъни, пътечки и колиби. Озоваваш се в някакъв свят, чието местоположение може да се опише единствено като „на майната си” (в конкретния случай – Мароко). Чудиш се какво интересно би могло да се случи в това забравено от Бога място. И скоро разбираш. Контрастът те удря по главата. Една грешна стъпка, един импулс на някой, който е „никой”, на място, където е „никъде”, се клонира лавинообразно и нагло се настанява на няколко континента, с всичките си страшни и изумителни последици. Какъв друг коментар да остави човек, освен „Ебаси мамата!”. Този „ефект на пеперудата” в реално време, може да се стори доста ужасяващ, ако седнем да размишляваме върху него. Именно това е направил и сценаристът на „Вавилон”, Гилермо Ариага.

Брад Пит и Кейт Бланшет вече си станаха на възраст, което обяснява донякъде защо са отказали участие в „Изворът на живота”. Мениджърите им също са проявили далновидност, в резултат на което сега може да се радваме на стабилни актьорски изпълнения от двамата в тази детайлно изпипана и прецизна драма. Образите на самите герои не са развити добре и пълноценно, защото главният герой тук не е от плът и кръв. Tой е друг. Той е невидим. Не е добре някакви холивудски звезди да го засенчват. Той не е вплетен в ужасените от страх и болка гримаси на Брад, или в обезсърченото и отчаяно лице на Ринко Кикучи (Чиеко). Просто си виси във въздуха. Направлява събитията с бруталната си невъзмутимост и малко по малко зрителят го опознава. Той е безчувствен, деен, своенравен, арогантен и не подбира. Играе на едро и не се отчита никому. Не цепи басма, не плаща данъци и не издава фактури. Днес може да ти връчи лотариен фиш за милиони, а утре да те остави без поколение.

Инцидентното преплитане на човешки съдби вече окончателно доби актуалност в киното, особено след „Смяна на платната”, ”Сблъсъци” и „21 грама” (от същия режисьор). Съпоставката с последния се налага сама, защото „Вавилон” носи аналогични послания, макар да не ги поднася по същия фрапиращ начин. И двата филма могат да накарат зрителя да се чуди дали си струва да се търси смисъл, или по-скоро всичко е безсмислено. Темата за случайностите и за това колко е чувствителна човешката съдба към външни влияния бе експлоатирана неотдавна и от Уди Алан в „Мач Пойнт”, та най-вероятно ще видим още такива филми в бъдеще. Което би било добре. Още повече, че критиците се показаха впечатлени, а 23 награди и 71 номинации говорят сами за себе си. И предполагат адекватни печалби.