петък, 25 май 2007 г.

Фонтанът

Фонтанът

Година: 2006
Режисура: Дарън Арнофски
Участват: Хю Джакмън, Рейчъл Уайс, Елън Бърстин
Времетраене: 96 мин.
От: САЩ



Ако сте свикнали да гледате филми с бързоразвиващо се и локализирано действие, по-добре се откажете. Ако "Умирай трудно", "Глутница кучета" и "Ад под небето" са вашите кино-кумири, ако имате алергия към философията и ако трактатите върху различни житейски явления Ви причиняват свтовъртеж, гадене и обриви - значи това не е филм за Вас. Това е филм за космическия човек, който е освободил мисълта си, и я е пуснал да гастролира из безвремието. Филм за смисъла на живота, смъртта, любовта и още нещо. Филм за меланхолико-флегматици и платонико-утопици. За летящи из космоса Малки принцове с големи надежди, отглеждащи грозни дървета, вместо красиви рози.С две думи това е филм за тези, които обичат да си блъскат главите в стени от символики и да се мотаят из лабиринти от метафори.

Триизмерният главен герой е клониран едновременно в съвременна клиника, на летяща между звездите сфера и в епична приказка. Въпреки това, на психологично ниво местоположението му си е едно и също: някъде между любовта, мъката и надеждата. Главната героиня пък страда от неприятен тумор в главата, който й е осигурил еднопосочен билет за Вечните ловни полета. Толкова много рев, сълзи и сополи не бях виждал откакто гледах с баба ми "Танцувай с мен" по националната телевизия. На Хю Джакман трябва да се признае истинска изкусност в пресъздаването на страданието. Сълзите текат от очите му като спукана водопроводна тръба (да не кажа "фонтан"), а лицето му се изкривява в такива гримаси, каквито и Брад Пит не правеше в секундите преди да гръмне Джон Доу в главата ("Седем").

Героят на Джакмън е обсебен от идеята да спаси умиращата си съпруга, а след смъртта й решава, че трябва да я съживи. За целта той търси помощта на дървото на живота, което пуска нещо като мляко. Това мляко се пие и в един момент се озоваваш някъде в космоса, сам с дървото, защото вече нищо живо не е останало, освен ти и то. Така вече, след дълго пътуване към умираща звезда, човекът се сеща, че смъртта не е чак толкова лоша болест. Цикълът с главно "Ц" върви в нормална последователност "живот-смърт", а не "живот-смърт-живот", или "живот-живот-живот". Оказва се, че вечното съществуване е някакво извращение, което само по себе си не е някаква нова концепция в киното, както и това, че "само един трябва да остане".

Мувито се отличава изкусни актьорски изпълнения, добра сценография и на места - с приятни специални ефекти. Изобщо, откъм визия са го докарали. Сценаристите, обаче определено са надценили интелектуалните способности на зрителя, а режисурата е мудна и дори досадна. Претенциите на филма са явно големи, с оглед на това, че засяга общочовешки проблеми, но и предизвиква мисловен запек у индивиди с Ай Киу в нормални граници. На финалните надписи човек се чуди дали да седне да мисли върху видяното, или направо да превърти лентата и да гледа филма отначало. От което естествено се отказва, освен ако няма много време за губене или страда от необуздано влечение към импресиите.

1 коментар:

Анонимен каза...

lpa: Определено ме убеди да го гледам :)