неделя, 3 юни 2007 г.

Интернет младежка медия "СветЪ" и как НЕ се прави по светЪ

Оказва се, че интернет младежка медия „СветЪ” не е чак толкова „младежка”, колкото претендира леко неангажиращото й заглавие, а думите на „злите езици”, по повод медио-пародията там, съвсем не са плод на злоба.

Малко преди да се ангажирам към „творческия процес” в тази медия, получих предупреждение от врели и кипели в БГ-журналистиката личности, че това само би ми навредило на биографията. Като капак на варела с плюнките и храчките дойде информацията, че нито стотинка нямало да взема за труда си в Интернет Младежката „Медия”.

„Карай да върви", рекох си. Аз амбиции в публицистиката нямам, важното беше да се занимаваме с нещо. Тъй и тъй пиша по разни форуми и блогове, защо да не съм част от нещо по-мащабно.

Оказа се обаче, че май единственото мащабно нещо в ИММ „СветЪ” е името им.

От кухнята ме уведомиха, че при тях всичко се прави на добра воля (ок, нали), работният процес тече по кабела на ЛАН – мрежата ми, т.е. чрез форуми, e-mail, ЛС и пр. постижения на технологичния възход.

Изчетох предългия документ с иструкции за ползване на форума (с цели 279 регистрирани потребителя), написах няколко думи за себе си в темата с представянето на екипа, а накрая получих и достъп до т. нар. работен панел, където се постват материалите за медията. Получих на своя mail и друга информация, главно свързана със сроковете за предаване на статиите и еднозначно напомняне да не ги пропускам.

Моята рубрика с име „25-ти кадър” е за кино. Според предварителната ми нагласа под „Кино” се разбира КИНО, но се оказа, че в ИММ "СветЪ" не е съвсем така.

Инструкцията ми гласеше да напиша рецензии за две "актуални" заглавия. Щом импулсът от прочетеното достигна до главния ми мозък, по навик или не, една червена лампичка започна да блещука и да внася известна светлина върху замъгленият ми от четене на тъпоумни наставления и упътвания ум.

Намерих администратора на форума, за когото предполагах, че дирижира медията и с възможно най-кратки и ясни (да не му губя времето на човека) въпроси запитах „Що е то „актуален?”.

- „Премиерни или предпремиерни” – гласеше краткият отговор и включваше неотменното за медията указание (сякаш съм някакъв имбецил) – „по кината”.

Ами да, те премиерите са по кината, не са на стадиона. Хубаво де, ама по кината сега само тъпотии дават. А и нямам нито време, нито компания, с която да ходя на кино. Както и да е, намирам сродна киноманска душа и сядаме да гледаме единственото, което ме е впечатлило от рекламния блок на последната прожекция, която посетих.

Ревюто за „Фонтанът” е готово на следващата сутрин и постнато чисто и неопетнено във форума на ИММ „СветЪ”. Разочарованието ми от този „актуален филм” е толкова голямо, че обонянието ми се активира и започва да надушва всяка кинематографична изгъзица от километри. А от „Програмата” направо вони на изгъзици.

Решавам да си почина от актуални заглавия. „Карибски пирати” е в кината, но пуста работа - не дава време за 3-часови забавления - командировки, задачи, чудеса... Седмицата ми идва доста натоварена, а в аренатабг няма нищо, освен обичайните релийзи, снимани в киносалона с камера, които аз принципно не гледам.

Но времето и графика на ИММ „СветЪ” ме притискат натясно с актуалните заглавия и аз решавам да се спра на нещо, което вече отдавна съм гледал, но е все пак по някакъв начин актуално. Какво по-добро от най-продавания филм на света – „Титаник”? Мятам бързо няколко абзаца в Word-а, а статията просто сама цъфна на монитора. Без да губя време я пускам във форума и сядам доволен да си чакам аплодисментите.

И представете си какво е учудването ми на следващия ден, когато вместо аплодисменти и признание за труда си , получавам въпрос(не на ЛС, а директно в темата със статиите). В тон, нетърпящ противоречие някой ме пита:

„Защо си писал за „Титаник”? Филмите трябва да са актуални – премиерни или предпремиерни. Къде е втората статия?”

Гледам тъпо като бик в дискотека и не вярвам на очите си. След няколко секунди се окопитвам и започвам отговор в същия стил. Все пак още не съм се вдебилил дотам, че да смятам, че дължа нещо на няколкото смръшляка, оповестили се за „медия” и обещали да ми дадат препоръки ако някога тръгна да си търся работа в медиите (всъщност си имам чудесна работа по юридическата ми специалност).

Отговорът ми беше честен гласеше:

„А вие, може би очаквате да ходя на кино заради статиите Ви? Защото в момента в кината няма нищо, за което да жертвам 2 часа от времето си, гарнирани с 5 лв.
Когато започнете да давате покани за „актуалните филми”, вече ще си говорим. Нали? Защото такава е практиката по светЪ.
Дотогава ТС-и и TS-та от Замундата няма да гледам. Освен това се бяхме разбрали да пиша за филми, а не само за "актуални" филми.”

Явно тонът ми се е сторил твърде нахален за някоя тетка с ПМС от медията, защото след няколко часа (за пръв път светкавичен отговор от тях) достъпът ми до „работния панел” беше преустановен.
Обяснение, заповед за уволнение или каквато и да е информация, обясняваща липсата на достъп до собствените ми статии във форума им – липсва.

В заключение: малко, или почти нищо в Интернет Младежка медия „СветЪ” е такова, каквото го правят хората по светЪ. По-скоро си е такова, каквото са го направили няколко бездарни самозванци, с помощта на известна писмена култура и малко компютърна грамотност. И все пак това не е достатъчно за да се запълнят дупките във възпитанието и да се научи човек на такт, уважение и търпимост към колегите си. Което обяснява защо при тях всичко става по Интернет. Визуалният контакт явно само би им пречел.

А защо така тихичко и безшумно ме изключиха? Нямам идея, нямам коментар, нямам и лоши чувства.

P.S. Виждам, че ревюто на "Фонтанът" бързо е попаднал в "Избрано" тук, малко след като го пуснах. Благодаря, за което.

1 коментар:

Felix Kotkov каза...

Sori, batko....Така се случват нещата. Те са очаквали ти да се обадиш на всички разпространители, да им дадеш мейла си, да започнеш да ходиш (с мен) на ежеднивните скрийнинги, да зарежеш кариера и богатскво и да се отдадеш на техните изисквания (между другото съвсем разумни) за актуалност.
Те имат нужда от амбициозни хлапета. не от хора като теб, които няма да се юрнат заради единия стаж да се трошат от старание...
Ей ся виждаш ли защо ми е трудна работата- щото гледам тъпи филми и се налага да пиша хубави неща за тях...
И никой никога не ми е дал нечий мейл - не, батко седиш звъниш и се бориш да те канят за да ги рекламираш.
Добре дошъл в света на фрийнансърите.
На мен тук ми е добре.
Но ти... май ще е по-добре да си споделяме новите филми като хоби и в тези случаи да пишеш вместо мен при нас:))