Изкуствен интелект (САЩ)

Режисура: Ст. Спилбърг
От: САЩ
Времетраене: 146 мин.
Година: 2001

„Дейвид е на 11 години. Тежи 60 паунда. Висок е 4 фийта и 6 инча. Има кестенява коса. Неговата любов е истинска. Но той не е.”

Тази фантастична драма съвсем не слага акцента си върху житието и страданието на футуристичните киборги, въпреки че има и такъв момент. По-скоро става въпрос за привързаността човешка, и за това колко е неприятна несподелената любов. За да стане още по-неприятна, сценаристът я е направил вечна – т.е. вирее не в смъртен човек, а в безсмъртен робот.

Главният герой е симпатично дете-киборгче, предназначено за отглеждане. Заместител на поколението, но с електронен чип, вместо хромозома. Извратена работа като цяло, но явно в Холивуд като цяло се смята, че бъдещето е извратено.

Малкото роботче е поставено в много кофти ситуация - програмирано е да обича безрезервно майка си. Тя обаче още в началото на мувито, му бие шута. Така де – изоставя го. Зарязва го по класическия начин – самичко в гората, с мечките и вълците. Те, обаче желязо не ядат, та малкото киборгче не само оцелява, но и се впуска в единствената мисия, за която е програмирано: да търси жената, която обича.

Следвано навсякъде от някаква изцапана вариация на малкия Коколино, която ходи и говори, роботчето „преживява” куп приключения в търсене на приказна фея, която знаела всичко, и която щяла да го превърне в истинско момче. Тогава майка му щяла да го обикне. В крайна сметка феята се оказва обикновена циркова атракция, компютър, на чийто хард се пази приказката за Пинокио. Дълго време след като майка му се е превърнала в прах и пепел, ненаситното и твърдоглаво човече продължава да я търси, защото смъртта не записана в програмния му код и то явно отказва да я разбере.

Вижда, се че историята е привлекателна, а продуцентите не са оставили нещата само на ниво замисъл. По всичко личи, че този път са бръкнали малко по-дълбоко и в кесиите. Замайващата визия (типично за Спилбърг), завладяващата музика, чудесните изпълнения на Джъд Лоу, Уилям Хърт и Хейли Джоел-Осмънт, както и няколко брилянтни сценаристки финта, правят „Изкуствен интелект” да изглежда като нещо повече от обикновен фантастичен филм. Проектът всъщност е на Стенли Кубрик. Работен е в продължение на 12 години и в крайна сметка преди смъртта си Кубрик го „завещава” на Спилбърг, който имал максимално близка визия за филма до неговата.