Защото лежа достатъчно!
Какво стана и защо Ванко1 е навън? Защото не е осъден за трафик на хора.? Недоглеждане на магистратите или пропуск в работата на следствието - не е ясно. По презумпцията за невинност Ванко не е трафикант на хора,а е осъден по един безумен член от НК,който беше променен в частта със санкцията си съвсем основателно. За момента за Наказателното право Ванко е един прост сводник.
Какво толкова е станало?
1.
Идеята за промяна в НК ,и по-специално 155-тия му член поначало не е лоша,защото в него се казваше следното:
Ако аз днес свържа eдна готова проститутка с "клиент",утре извърша същото и взема част от таксата за "услугата" - лежа...10-20 години. В същата алинея бяха и съставите за престъпленята,извършени към малолетни. Очевидно това са 2 деяния с крайно различна степен на обществена опасност и не може да предвиждат еднакво наказание.
Така беше и това е абсурдно,защото по настоящия НК присъдата за убийство е 10-20 години. Не може един убиец и един прохождащ сводник да бъдат еднакво общественоопасни.
2.
Стана ясно,че мозъкът на промените в НК е една личност от женски пол,доц. Момяна Гунева:
"Въпросният текст фигурираше още в правителствения проект за големи промени в НК, внесен през април т.г.", съобщи за "Сега" вчера Яни Янев от НДСВ. Проектът е подготвен по поръчение на Министерство на правосъдието от работна група, ръководена от доц. Момяна Гунева."
Всъщност специално тази промяна има разумно основание. Естествено,след като целият проект е бил отхвърлен ,това пък дава поле за размисъл доколко се налагат над 300 промени в настоящия НК,който си е окей. Всеки нормален мозък може да си направи извода.
Впоследствие големият проект е върнат,но малка част от него (по "вина" на други -Дончева) бива гласувана и приета.
3.
Големият скандал гръмва,защото Ванко излиза и въпросът,поставен от медиите е "Кой е виновен?"
4.
С оглед горното конкретен виновник е трудно да се посочи,защото виновник няма,грешка няма,нищо лошо не се е случило. 3-те власти,обаче,подгонени от медиите,които чули,че Ванко е на свобода си прехвърлят топката,че и президента месят (не бил наложил вето).
Единствен все пак овластен да даде обяснение следва да бъде личността ,която е сътворила новата разпоредба,в случая г-жа Гунева. Единствено тя знае какво е основанието на тая разпоредба и от позицията на преподавател би могла да обясни нейната същност. Но Дали?...Ами уви:
5.
Какво прави тя в случая и нормална ли е нейната реакция:
"Доц. Момяна Гунева, която в понеделник нарече промяната "грешка в закона" и "нещо нечувано", вчера вече отказваше всякакъв коментар. Преди да затвори телефона си, тя троснато каза, че не може да разбере защо цял ден всички я търсят и препрати въпросите към вносителите." - segabg.com
Явно е,че госпожата Гунева нарича собствените си творения (защото макар да не е вносител,тя е председателствала комисията изработила проекта),които в конкретния случай са намясто и правилни "грешка". Toва пък дава основание на медиите да бият тупана как властта пак се е оклепала.
Няма кой да им обясни,че грешка няма,защото източникът на грешката предпочита да обвини други за грешката,само и само да не се озове в центъра на псевдомедийния скандал.
Защо г-жа Гунева не обясни на прост език на народа,че Ванко1 е лежал достатъчно по всички правила на справедливостта?
Случаят е типичен пример,изобразяващ нагаждачеството на нашите властимащи. Нагаждачество дори към неприемливи за една правова държава ситуации.
Журналистически изцепки и ключови дела
Ето един цитат на вестник "Капитал",един от малкото,в чийто статии за случая се търси истината:
"В четвъртък председателят на комисията Янаки Стоилов каза, че ВКС и прокуратурата са могли да изпратят свои представители на обсъждането на текстовете, щом са знаели, че има ключови дела по тях. "
Какви ще да са тези "ключови дела"?
Става дума за дела,които ще се набият в очите на търсещите сензация журналисти и ще се вдигне шум след поправките. Делото на Ванко е "ключово".
Цялата работа,е че ако нямаше такива дела,промените в НК биха останали незабелязани,и обществен диспут по тях не би имало.
Промените в НК биват отхвърлени,защото в голямата си част са дебилни,но по някое време Т. Дончева внася предложение и въпросната алинея е променена набързо.
Всичко е тихо и спокойно,но само привидно: процедурата по освобождаването на Ванко1 се задейства и ВКС няма избор ,освен да спази новия закон. Отгоре на всичкото адвокатът бави делото с процедурни хитринки,чакайки промяната да влезне в сила(болен е ,в чужбина е и пр.). Дни след като нормата влиза,той се появява читав и медийната бомба гръмва.
И после Янаки Стоилов поставя абсурдния въпрос: защо от ВКС и прокуратурата не се били обадили,че има "Ключови дела",т.е. дела,които ще доведат до подронване авторитета на тези институции пред очите на всеки,който си купува вестник.
Бахти подлизурковщината!
Оттук нататък почва да се мисли дали всемогъщия ВАНКО не е в основата на всичко. Аз ще кажа: Не,не е той ,а тъпотията на законотворци и магистрати и липсата на диалог между тях са в основата на цялата недомислица. Няма никакви конспирации,никакви подкупи,това са измислици на журналистите. Пичът просто си има добър адвокат. Логиката е,че:
Ако беше толкова могъщ Ванко1,че да си поръчва закони - той изобщо не би влязъл в затвора!
Три години са достатъчно за да си направи човек равносметката (колкото и да е тъп) в пандиза. На който му се вижда малко - да иде да пробва.
Сводник бил,не знам к'ъв бил. Какво като е сводник? Сводници има от край време. Съдии,прокурори,следователи и пр. магистрати...и от тях някои са ползвали услугите на проститутки. Няма начин.
Все пак Ванко1 не е убил никого,че да лежи десет години. Колкото до момичетата,които уж били вербувани от него: и те едва ли са съвсем случайни.
Не са за жал. Знаете ги. От малки дружат с престъпниците,защото и тати си пада такъв и после се чудят как са попаднали в "бизнеса" и откъде им е дошло.
Достатъчно лежа ВанкУ в панделата,туй то. 10 години да го хранят данъкоплатците - множко е. Да не говорим,че като излезне след това,пак ще си е развален човек. Сега,след трите години може да се успокои. Да ходи там с другата шушумига Шамара и да си пеят песничките за фенките и со кротце со благо.
неделя, 17 декември 2006 г.
четвъртък, 14 декември 2006 г.
Топ 50 на най-популярните романтични филми
Топ 50 на най-популярните романтични филми 
29 - 20
19-10
9 - 1
Подборът е направен на основата на данни от www.imdb.com.,при отчитане на:
- Рейтингът на филмите (imdb предлага система за рейтинг,ползвана от стотици хиляди потребители по цял свят)
- Броят на гласовете
- Касовият успех на филмите
- Националността на филмите
- Годината на производство
50.
Мръсни танци (1987)..................5.9/10 (20,324 votes)
49.
Кънки с остър връх (1992) ............... 6.4/10 (4,901 votes)
"Мръсни танци" на лед. Същата банална историйка. Този път ролята на учител се пада на нежната част в двойката. Мойра Кели изглежда двойно по-зла и тройно по-устата от Дженифър Грей. Диалозите са по-добре изпипани,а и филмът не е чак толкова ретро. Особено приятно изненадан бях на финала,който беше твърде скромен в сравнение с останалите филми от този калибър. Нямаше го онова разточително ръкопляскане,липсваха сълзите в очите и сополите в носовете на героите,нямаше ги и разчекнатите мутри на лошите герои. По всички правила на жанра героите се скараха,но това стана точно преди окончателно да се сдобрят. "Обичам те.... И аз тебе" ... Целувка. Аплаус. Финални надписи. Точка. Чиста работа!
48.
Kъщата на духовете (1993)..............6.3/10 (4,276 votes)
47.
Открадната красота (1996)..................6.2/10 (5,218 votes)
Този филм е крайно романтичен. Не познавам нито едно момиче,което е изгубило девствеността си по подобен начин. Като се вземе предвид и мястото ,където се развива действието на филма кличничната романтика става натрапчива. Девствена красавица (Лив Тейлър) отива на гости на роднини в някакво приказно местенце в Южна Италия,където просто мирише на секс (и трева,когато героят на Дж. Айрънс е на близо) от всеки един ъгъл. На красавицата вече и е време да се срещне със звяра,обаче него още го няма. Кандидатите са много,подходящите са малко. Аз лично щях да падна от канапето като видях с кого в крайна сметка се боцна Лив Тейлър там под дървото. Да,много романтика има в тоя филм. Друго си е като кака Цеца от 10-ти "б" клас - с Иван Пишката в училищната тоалетна. Чиста работа.
46.
Далече,далече (1992)................... 6.2/10 (11,576 votes)
Минаваме през Ирландия и се връщаме в Америка - страната на неограничените възможности. Страната,в която ако искаш парче хубава и плодородна земя,трябва просто да отидеш и да си я вземеш. Шансовете нарастват ако приличаш на Том Круз: здраво селянче със светкавични юмруци,много хъс и естествено - с мечта в главата. Музиката на Джон Уилямс е много хубава,Шанън (Никол Кидман) - също. На мене лично много ми хареса актьорът,който играеше годеникът и. Толкова беше мазен,че чак лепнеше. Наистина добро изпълнение. Финалът на филма предлага зрелищна гонка с коне,каруци,велосипеди и изобщо кой,с каквото се уредил. Целта са няколко трънливи парчета от прословутата американска земя,където силните, бързите и хитрите ще просперират,а бавните и глупавите ще духат супата и ще им слугуват. Да живее Чарлс Дарвин!
45.
Бени и Джун (1993).....................6.7/10 (10,472 votes)
Именно такива филми направиха от Джони Деп мултизвезда. Не особено скъпи,но претенциозни продукции,изискващи максимално усилие от участниците в каста. В задачата по изнасянето на филма,те са подкрепяни единствено от оригиналния сценарий и от приятната музика. Без касапници,без дизастъри,без главозамайващи бюджети. Мирно и кротко,там - в градчето се развива цялото действие. Даже не в градчето,ами на една негова улица. Даже не на улицата,а в къщата само. Ама дори не е и в къщата,а в обитателите на къщата се развива действието. Действието не го виждаме,а си го представяме. Какво ли става в главата на лудата Джунипър сега? Дали не се мисли за регулировчик,размахвайки тази хилка за тенис по средата на булеварда? А Джони Деп? Смеем му се защото е клоун,но знаем че отвътре е тъжен. Този филм се гледа през очите на двата объркани и замъглени мозъка. Не са много в ред,но какво пък - нали са влюбени. Още един хубав романтичен филм.
44. Неприлично предложение (1993)............5.2/10 (10,023 votes) $266,600,000
"Хората,които се обичат помнят какво е станало помежду им. Ако все пак тези хора останат заедно,то не е защото са забравили. То е защото са простили." В тези две изречения кисне поуката от този филм,в който всичко е префектно с изключение на дразнещите генерални заключения. "Ако много обичаш нещо,пусни го на свобода. Ако се върне,еди какво си,ако не се върне - еди що си". Даяна и Дейвид се обичат,но си имат финансови проблеми,гарнирани с една сладка ипотека на дома им. Една вечер се появява Джон(Редфорд) и им предлага един милион долара. За една нощ с Даяна.
Ако смятате,че любов се купува с пари, този филм ще ви се стори романтичен,но ако не вярвате в това,явно ще го оцените като реалистичен. Все пак се гледа с кеф.
43
Бодигард.(1992)..............5.3/10 (15,675 votes) $410,900,000
Не знам дали филмът е популярен заради песента на Уитни или обратното,но е факт,че и двете не страдат от лиспа на фенове и най-вече - на фенки. Филмът няма претенции за особена задълбоченост. Въпреки това, не може да се отрече,че е романтичен. За зрителите е важно да знаят,че спирането на самолети и слизането на пътници от самолетите се позволява само в изключителни случаи: ако вие сте звезда,ако полетът е чартърен и ако в пристъп на излишна скромност сте забравили да пуснете един език на любимия си преди да излетите. И не свиквайте много с екшъна,защото екшънът си е екшън,а романтиката - романтика.
42.
Пристигане в Америка (1988)...................6.6/10 (18,440 votes) $288,800,000
Типично романтично филмче,което се отличава с някои особено смешни моменти. Запомня се заради Еди Мърфи и заради над 288-те милиона,които направи. Над 18 хиляди човека са гласували в imdb за "Пристигане в Америка",вероятно в голямата си част чернокожи. Трябва да се признае,че сценарият е добре скалъпен,следва схемата на жанра,но умело избягва от най-сериозните клишета. Дори го номинираха за два Оскара.
41.
Малена (2000).................................7.3/10 (7,497 votes)
Целият филм е много красив и прелестен. Дори сцената с линчуването на Горката Малена е един вид радост за окото,то цици,то плът,то чудо. Малена е удивителна красавица,която живее в малко италианско градче. Война е,всички млади мъже са на фронта (включително и мъжът на Малена). Бият се за родину и не се знае дали ще се върнат.
В устите на всички жители е само едно: Малена,Малена,Малена - мъжете точат зъби на потенциалната вдовица,а жените завиждат. Плетат се интриги,поставят се капани,
а големите зли усти точат мазните лиги на завистта. Всеки чака Малена да сгреши. Всичко е представено през очите на едно дете,което няма очи за хорската злоба,а само за красивото,естественото и доброто.
40.
Извън Aфрика (1985).............6.8/10 (9,467 votes) $239,500,000
39.
Какво искат жените (2000)...............6.3/10 (27,170 votes) $370,800,000
Самата идея мъжете да усещат желанията на жените,ставайки свидетели на хаоса в главите им си е достатъчно романтична. Тук намираме Мел Гибсън в чудесна форма. У
хилен,щастлив и безгрижен сякаш танцува между офисите на рекламната си агенция,изтупан в шикозен черен костюм. Всичко е ток до момента,в който Мел започва да чува хиляди истерични гласове. Оказва се,че се е случило най-лошото: той чува какво си мислят жените. За капак повишението му се разминава,а на очакваното място се настанява амбициозна блондинка (Хелън Хънт). Кадровата политика на компанията е продиктувата от факта,че в днешно време жените са основният консуматор. Сякаш по поръчка двамата се влюбват и оттук за Мел започва големият катарзис,тоталното пречистване,абстиненцията с главно А.
38.
Сватбата на най-добрия ми приятел (1997)....... 6.3/10 (21,358 votes) $286,900,000
Този филм го гледах на кино. Прекрасно си спомням,че малко преди да изляза от залата погледнах назад и видях как някакви хора се гонят на екрана по една зелена полянка. Едната жена беше облечена в булченска рокля. Впоследствие се оказа,че филмът е голям хит и всеобщ любимец. Дърмът Мълруни стана известен,а Джулия Робъртс - още повече. Не знам какво се харесва толкова в тия предсказуеми и блудкави историйки с очакван край,но явно има нещо,което аз не виждам.
37.
Да срещнеш Джо Блек (1998)............. 6.6/10 (24,570 votes)
Милионерът Бил Париш става неволен хазяин на най-нежелания гостенин - Смъртта (Брад Пит). Превъплътена в младото тяло на чаровен младеж Смъртта решава да си д
аде малко почивка на Земята,но накрая съвсем му отпуска края и се влюбва в дъщерята на Париш. Доста черничко за романтичен филм,но важното е,че накрая доброто побеждава не без помощта на своенравния Джо Блек. Хубав филм,само да не беше толкова дълъг.
36.
Безсъници в Сиатъл (1993).........,6.6/10 (24,631 votes) $227,900,000
Toва е една от онези приятни романтични комедии,които излязоха в началото на 90-те. Том Ханкс и Мег Райън бяха на върха на славата и естествено беше продуцентите да ги увлекат в някое добре харчещо се романтично приключение. Режисьорката Нора Ефрон се смята за капацитет в романтичния жанр още от "Когато Хари срещна Сали" (пак с Мег Райън),затова и резултатът е максимално...романтичен. Сгодената вече Ани от Балтимор чува по радиото сърцераздирателната история на шест годишния Джона,чиято майка е починала. Проблемът е ,че бащата на Джона,Сам не може да преодолее смъртта на жена си,защото много я обича. Ани зарязва всичко навръх Коледа,разделя се и с годеника си и полита към другия край на континента за сляпа среща със Сам на върха на Емпайър. Звучи тъпо,но е романтично.
35.
Невъзможно твой (2003).................... 6.8/10 (16,782 votes) $227,500,000
Проблемите,които този филм поставя са от чисто мъжко естество. Въпросът "Докога ще мога да лудувам?" е минавал през главата на всеки плейбой без оглед на възраст и занятие. За клетия Хари Санборн (Джак Никълсън) Донжуанските дни са преброени. За жалост главата му е още твърде гореща за да го осъзнае,но затова пък сърцето му яростно му го натяква. След прекарания лек инфаркт Хари ще трябва да направи преоценка на наглото си и безхаберно отношение към жените. Тетките и моралистките да пляскат с ръце,дойде часът на разплатата! Днешният урок ще бъде четен от лекторката Ерика (Даян Кийтън) ,в чиято дъщеря Хари е искал да си топне чушката снощи,малко преди инфаркта. А поонякога учениците се влюбват в учителите си. Е,по-добре късно,отколкото никога.
34.
Легенди за страстта (1994)................. 6.8/10 (18,793 votes)
Отново с Антъни Хопкинс и Брат Пит. Не знам какво му е романтичното на този филм,след като главните герои са трима мъже,а единствената героиня (в запонящо се изпълнение на Джулия Ормонд) гризка здраво дръвцето по средата на филма,последвана набързо и от другата героиня,която става жервта на фантастичен рикошет. Строг,но справедлив баща (Хопкинс) отглежда и възпитава синовете си високо в планината,далеч от безумието на цивилизацията. Появата на красивата Сузана ще стане причина за сериозни катаклизми в семейството. Като "водата,която руши скалата" тя ще влезне в сърцата на тримата братя и не се знае дали ще излезне здрава и читава оттам. Финалната сцена с мечката има особен романтичен облик.
33.
Сибирският бръснар (1998).................7.4/10 (1,885 votes)
Aко тази класация нямаше за цел да е обективна и зависеше от мен,този филм щеше да е на първо място. Епична,тричасова,мащабна и размазваща с прецизната си детайлност и размах продукция,подготвяна с години. Сценарият на Рустам Ибрахимбеков и режисурата на Никита Михалков могат да накарат десетки и десетки холивудски деятели да отидат до Русия и с дълбок поклон пред двамата да поискат разяснение как се прави кино. Историята просто не се подава на преразказ. Нужно е да се гледа,по възможност на голям екран.
32.
Голямото синьо (1988)............7.3/10 (10,403 votes)
Един от най-хубавите филми на Люк Бесон. Филм за приятелството,любовта, стремежът към необятното и безкрайните морски хоризонти. Освен,че е отличен гмуркач Жак е и изцяло пленен от морето. Заедно с приятеля си Енцо,той участва в състезания по гмуркане без никаква екипировка. Занятие,колкото интересно,толкова и опасно. Единственото нещо,което го връща на сушата е явно любовта му към Джоана (Розана Аркет). Няма как един филм да не е романтичен с такъв сюжет и с толкова много вода,от която всеки момент сякаш ще изскочи някой делфин.
31.
Ирония на съдбата (1975)...................... 8.5/10 (901 votes)
Toзи е един от онези стари руски филми,които почти всеки е гледал я по националната ,я по кабелната . Тук може да се види и как изглежда идеалната жена. Ясно е,че тя е възпитана рускиня,по професия учителка,a по име - Надя. С тъжна усмивка и влажен поглед. Трябва да си идиот, че да не се влюбиш. Живото доказателство за това е нейният ревнив годеник Иполит,чието поведение върви към идиотия. Почти цялото действие се развива в апартамента на Надя,където нашият герой Женя попада пиян,мислейки,че се прибира у дома. Това естествено не пречи на филма да бъде много интересен и много романтичен.
30.
Преди изгрева (1995)..........................7.9/10 (16,752 votes)
Американецът Джеси (Итън Хоук) и французойката Селин (Джули Делпи) се срещат случайно в един влак някъде в Европа. От първата приказка огънчето между тях пламва и те решават да слязат заедно във Виена за една разходка. На сутринта всеки ще хване своя влак и кой откъде е. Целият филм е поредица от прекрасни диалози,водени от двамата по улиците,кафенетата и площадите на Австрийската столица. Пряка подир пряка Джеси и Селин намират все по-дълбоко път един към друг,а първите лъчи на изгряващото слънце ще хвърлят светлина върху това колко е лесно да се влюбиш.
Този филм е хиперромантичен.
29 - 20
19-10
9 - 1
За интеграционните на инвалидите
Ситуацията с приетите законови промени и ветото,наложено от президента Първанов е малко по-сложна,отколкото са я представили в повечето печатни издания.
Ето какво пише в Стандарт:
"Заради многото привилегии обаче броят на хората с документ за инвалидност нарасна рекордно и в бюджета се отвори дупка от 35 млн. лв. За да я намалят, депутатите орязаха интеграционните добавки на хората с увреждания. Президентът наложи вето, но народните представители го бламираха. Решението на МС бе взето часове преди президентът Георги Първанов да събере при себе си лидерите на организации на хората с увреждания. Той обяви, че не приема депутатските промени, но ще спази конституцията и ще ги подпише"
1. В закона ,който урежда материята биват приети промени,на които президентът поставя вето. Ветото е поставено в хода на президентската кампания на Първанов и за нас,незапознатите остава въпросът дали не е част от нея.
2. Въпросните промени се отнасят до материалните предпоставки за получаване на интеграционните пари. Целта на промените е вече да се преценява диференцирано,т.е. за всеки поотделно на кого и за какво да се дадат пари.
Промените може да видите тук,чл.42 а-ж:
Старият закон е тук:
3. Нуждата да се преценява за всеки поотделно се аргументира с факта,че всеки нетрудоспособен има нужда от различно отношение,някои от пари за транспорт,други за жилище,трети за обучение и пр.
4. Всъщност една от основните причини е,че удивително много са хората с фалшиви удостоверения на ТЕЛК (за инвалидност).
Има случаи бол,и са достатъчно фрапантни.
По стария закон ако един инвалид има определен процент нетрудоспособност минава по някоя от точките в член 42а и получава добавки, пари. Така от бюджета биха изтекли многосредства,които ще попаднат в джобовете на мошеници,снабдили се с Решения на Териториалните експерни лекарски комисии.
Сега законодателите се опитват да запушат тази дупка, като дадат възможност да се преценява кой да вземе пари и кой да не вземе,без да са обвързани от разпоредбите на закона.
Лично според мен това е изстрел във въздуха. Ефект може да има минимален.
5. Оказва се,че не са били отрязани парите за интеграционни добавки на инвалидите,а законодателите се опитват да спрат изтичане на предназначени за това пари от бюджета. Средството за това е стесняване на твърде общите критерии кой да получава добавки.
6. Друго важно е,че всъщност тия добавки са някакви смешни пари,направо гавра. Ползват се за социални помощи на практика.
7. Дотук добре,но ветото е факт и в Парламента законът трябва да се приеме повторно(така е процедурата). Разискванията може да прочетете тук:
Това,което ме впечатли е пасивността и пренебрежителността,с която поддръжниците на поправките се отнасят към поставените въпроси в подкрепа на ветото.
Без ясен и смислен отговор са:
- (Н. Камов) И от това, че системата работи зле, че много лесно ТЕЛК-овете дават инвалидност, някъде вероятно и срещу заплащане, това е грижа на цялата система и най-вече на министъра и неговото ведомство да не бъде така.
Проблемът е на изпълнителната власт,а не в закона. Не е особено ясно дали промените ще постигнат очаквания ефект. Явно става дума за много пари,щом чак закона променят.
- (АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ)) Претенциозно в този закон се казва, че ще се изработи методика за диференцирано разглеждане на всеки един случай. Едва ли не всеки един случай – аз това чух от вносителите – ще бъде самостоятелно, индивидуално разглеждан чрез тази методика за диференциация. За съжаление обаче това няма да се състои.
- беше отнето правото на интеграционна добавка за рехабилитация и балнеолечение на всички хора с увреждания, които имат степен на намалена работоспособност под 90%. Обърнете внимание, ще могат да се рехабилитират и да използват интеграционна добавка за балнеолечение само тези, които имат над 90% намалена работоспособност. Всички знаем, че дори при едно счупване на ръка ръката не може да възстанови напълно, ако няма рехабилитация. Рехабилитацията е основата на възстановяването. И ето от това ще бъдат лишени хора, които имат огромна нужда.
Последното действително е подплатено с железна логика и моят коментар е,че в случая законодателят е недогледал. След промените пари за рехабилитация ще получат само:
1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност;
2. деца с трайно намалена възможност за социална адаптация;
3. военноинвалиди.
В случая е резнат изцяло превантивният ефект на рехабилитацията,защото тя е ограничена само до хора,които вече са наистина зле.
И в другото има много логика. Много трудно и най-вече скъпо би било да се разгледа всеки един случай обективно. Това е утопия. Да похарчиш 50 лв. за да разбереш дали си струва да дадеш на някого 5 лв.
Понева:
- Защо хората със степен на намалена работоспособност между 50 и 70% са изключени от възможността да получават интеграционна добавка
Също няма смислен отговор. Законът изключва "преценяването",относно тези хора. Може би има логика,защото голяма част от фалшивите ТЕЛК-ове са за такъв вид неработоспособност,но в случая принципът "покрай сухото,да гори и суровото" е недопустим.
Факт е,че не сме много наясно и може би трябва да имаме повече доверие на политиците,но пък и те не са се втурнали да обясняват кое и защо правят и за това да си берат гайлето.
ПП: Друг въпрос поставен като офтопик е въпросът за налагането на ДДС върху лекарствата и върху пособията за инвалиди,поставен от С. Банкова.
Това също е доста интересно и засега липсва обяснение.
Ето какво пише в Стандарт:
"Заради многото привилегии обаче броят на хората с документ за инвалидност нарасна рекордно и в бюджета се отвори дупка от 35 млн. лв. За да я намалят, депутатите орязаха интеграционните добавки на хората с увреждания. Президентът наложи вето, но народните представители го бламираха. Решението на МС бе взето часове преди президентът Георги Първанов да събере при себе си лидерите на организации на хората с увреждания. Той обяви, че не приема депутатските промени, но ще спази конституцията и ще ги подпише"
1. В закона ,който урежда материята биват приети промени,на които президентът поставя вето. Ветото е поставено в хода на президентската кампания на Първанов и за нас,незапознатите остава въпросът дали не е част от нея.
2. Въпросните промени се отнасят до материалните предпоставки за получаване на интеграционните пари. Целта на промените е вече да се преценява диференцирано,т.е. за всеки поотделно на кого и за какво да се дадат пари.
Промените може да видите тук,чл.42 а-ж:
Старият закон е тук:
3. Нуждата да се преценява за всеки поотделно се аргументира с факта,че всеки нетрудоспособен има нужда от различно отношение,някои от пари за транспорт,други за жилище,трети за обучение и пр.
4. Всъщност една от основните причини е,че удивително много са хората с фалшиви удостоверения на ТЕЛК (за инвалидност).
Има случаи бол,и са достатъчно фрапантни.
По стария закон ако един инвалид има определен процент нетрудоспособност минава по някоя от точките в член 42а и получава добавки, пари. Така от бюджета биха изтекли многосредства,които ще попаднат в джобовете на мошеници,снабдили се с Решения на Териториалните експерни лекарски комисии.
Сега законодателите се опитват да запушат тази дупка, като дадат възможност да се преценява кой да вземе пари и кой да не вземе,без да са обвързани от разпоредбите на закона.
Лично според мен това е изстрел във въздуха. Ефект може да има минимален.
5. Оказва се,че не са били отрязани парите за интеграционни добавки на инвалидите,а законодателите се опитват да спрат изтичане на предназначени за това пари от бюджета. Средството за това е стесняване на твърде общите критерии кой да получава добавки.
6. Друго важно е,че всъщност тия добавки са някакви смешни пари,направо гавра. Ползват се за социални помощи на практика.
7. Дотук добре,но ветото е факт и в Парламента законът трябва да се приеме повторно(така е процедурата). Разискванията може да прочетете тук:
Това,което ме впечатли е пасивността и пренебрежителността,с която поддръжниците на поправките се отнасят към поставените въпроси в подкрепа на ветото.
Без ясен и смислен отговор са:
- (Н. Камов) И от това, че системата работи зле, че много лесно ТЕЛК-овете дават инвалидност, някъде вероятно и срещу заплащане, това е грижа на цялата система и най-вече на министъра и неговото ведомство да не бъде така.
Проблемът е на изпълнителната власт,а не в закона. Не е особено ясно дали промените ще постигнат очаквания ефект. Явно става дума за много пари,щом чак закона променят.
- (АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ)) Претенциозно в този закон се казва, че ще се изработи методика за диференцирано разглеждане на всеки един случай. Едва ли не всеки един случай – аз това чух от вносителите – ще бъде самостоятелно, индивидуално разглеждан чрез тази методика за диференциация. За съжаление обаче това няма да се състои.
- беше отнето правото на интеграционна добавка за рехабилитация и балнеолечение на всички хора с увреждания, които имат степен на намалена работоспособност под 90%. Обърнете внимание, ще могат да се рехабилитират и да използват интеграционна добавка за балнеолечение само тези, които имат над 90% намалена работоспособност. Всички знаем, че дори при едно счупване на ръка ръката не може да възстанови напълно, ако няма рехабилитация. Рехабилитацията е основата на възстановяването. И ето от това ще бъдат лишени хора, които имат огромна нужда.
Последното действително е подплатено с железна логика и моят коментар е,че в случая законодателят е недогледал. След промените пари за рехабилитация ще получат само:
1. лица с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност;
2. деца с трайно намалена възможност за социална адаптация;
3. военноинвалиди.
В случая е резнат изцяло превантивният ефект на рехабилитацията,защото тя е ограничена само до хора,които вече са наистина зле.
И в другото има много логика. Много трудно и най-вече скъпо би било да се разгледа всеки един случай обективно. Това е утопия. Да похарчиш 50 лв. за да разбереш дали си струва да дадеш на някого 5 лв.
Понева:
- Защо хората със степен на намалена работоспособност между 50 и 70% са изключени от възможността да получават интеграционна добавка
Също няма смислен отговор. Законът изключва "преценяването",относно тези хора. Може би има логика,защото голяма част от фалшивите ТЕЛК-ове са за такъв вид неработоспособност,но в случая принципът "покрай сухото,да гори и суровото" е недопустим.
Факт е,че не сме много наясно и може би трябва да имаме повече доверие на политиците,но пък и те не са се втурнали да обясняват кое и защо правят и за това да си берат гайлето.
ПП: Друг въпрос поставен като офтопик е въпросът за налагането на ДДС върху лекарствата и върху пособията за инвалиди,поставен от С. Банкова.
Това също е доста интересно и засега липсва обяснение.
Случката по действителен случай или на лов за сърдити старчета
Днес решавам да изляза до магазина. На излизане от гастронома срещам един дядка,на поне 90 години,дребен,с шапка...Моли ме да му помогна да премине през една локва. Хващам го аз,минаваме локвата със скорост около 200 метра в час.
Вече на 10 метра от локвата дядката продължава да ме държи и иска да го закарам до "равното". Стигаме там след 5 минути - човечецът все още мe държи и се носи със ситни стъпчици в неизвестна посока...
-Абе ти къде живееш?Къде отиваш?
Започва се едно обяснение,от което става ясно,че клетият човечец нито знае къде отива,нито от къде идва...
Стигам кръстовището на "Гео Милев" и "Слатинска". Оня знае,че живее "нагоре",но там са две "нагорета" и той ги сочи и двете.
-Къде ти е личната карта бе?
-Вкъщи.
-Друг път да не си излязъл без нея! Кой се грижи за теб?
-Една жена. Една женица.
Какво да го правя се чудя. Оня не може да върви,но иска да пресича. Изглежда симпатяга в адската си безпомощност. Стана ми жал за него. Няколко пъти го оставях за да ходя да разследвам. Видях,че човекът има секретен ключ на шията - не е бездомен.
В разговора става ясно,че е излязъл 30 мин. преди да ме срещне,а твърди,че е минал разстояние,което не би могъл да мине за 30 мин. И не бил пресичал улица. Не е в ред човекът. Докато търсих по пощенските кутии в блока,пред който го намерих името,което твърди ,че носи той си седи там където съм го оставил,чакайки ме и изобщо не досажда на другите минувачи . По едно време го напъна зора и си свърши работата на улицата. Шашнах се. Инсценирах обаждане в полицията. Оня не се стресна. Вече щях наистина да звъня... Непрекъснато си бършеше носа и беше с две различни обувки. Опитах се да го вкарам в едно такси - от 4 таксиметри 1 се нави да го повози. Беше младо момче. Останалите бакшиши не ебаваха,един даже ми се скара,че му тръшкам вратата. Ставаше дума за 70-80 метра и за два кинта. Както и да е - дядката даже не можа да се качи в таксито - инвалид 90%. Започвам разпитване по околните магазини и най - накрая в един казаха,че го знаят. Не бил добре...
"Е мерси за информацията"...Не знаех. Както предполагах - от блока ,пред който го намерих. Айде наобратно. Тъй като не си знае нито името,нито етажа,нито апартамента оставих го там,във входа със заръката да пита някой от минаващите съседи кой му е апартамента. Докато излизах оня ме питаше къде съм го завел и как ще се прибере.
Никак не беше смешно. Особено като гледах физиономиите на "нормалните" хора,към които се обръщах с въпроса дали не го знаят случайно тоя. Не знам как да ви опиша реакцията на поне 5 човека,с които споделих проблема си.
Любезните изражения на тия смръшляци добиха тъпа,гузна незаинтересованост и с безизразна апатия слушаха какво им говоря. Да не би случайно и тях да се опитам да ги забъркам с лудия дядка...
Боже,колко мъка има по тоя свят,Боже!
Вече на 10 метра от локвата дядката продължава да ме държи и иска да го закарам до "равното". Стигаме там след 5 минути - човечецът все още мe държи и се носи със ситни стъпчици в неизвестна посока...
-Абе ти къде живееш?Къде отиваш?
Започва се едно обяснение,от което става ясно,че клетият човечец нито знае къде отива,нито от къде идва...
Стигам кръстовището на "Гео Милев" и "Слатинска". Оня знае,че живее "нагоре",но там са две "нагорета" и той ги сочи и двете.
-Къде ти е личната карта бе?
-Вкъщи.
-Друг път да не си излязъл без нея! Кой се грижи за теб?
-Една жена. Една женица.
Какво да го правя се чудя. Оня не може да върви,но иска да пресича. Изглежда симпатяга в адската си безпомощност. Стана ми жал за него. Няколко пъти го оставях за да ходя да разследвам. Видях,че човекът има секретен ключ на шията - не е бездомен.
В разговора става ясно,че е излязъл 30 мин. преди да ме срещне,а твърди,че е минал разстояние,което не би могъл да мине за 30 мин. И не бил пресичал улица. Не е в ред човекът. Докато търсих по пощенските кутии в блока,пред който го намерих името,което твърди ,че носи той си седи там където съм го оставил,чакайки ме и изобщо не досажда на другите минувачи . По едно време го напъна зора и си свърши работата на улицата. Шашнах се. Инсценирах обаждане в полицията. Оня не се стресна. Вече щях наистина да звъня... Непрекъснато си бършеше носа и беше с две различни обувки. Опитах се да го вкарам в едно такси - от 4 таксиметри 1 се нави да го повози. Беше младо момче. Останалите бакшиши не ебаваха,един даже ми се скара,че му тръшкам вратата. Ставаше дума за 70-80 метра и за два кинта. Както и да е - дядката даже не можа да се качи в таксито - инвалид 90%. Започвам разпитване по околните магазини и най - накрая в един казаха,че го знаят. Не бил добре...
"Е мерси за информацията"...Не знаех. Както предполагах - от блока ,пред който го намерих. Айде наобратно. Тъй като не си знае нито името,нито етажа,нито апартамента оставих го там,във входа със заръката да пита някой от минаващите съседи кой му е апартамента. Докато излизах оня ме питаше къде съм го завел и как ще се прибере.
Никак не беше смешно. Особено като гледах физиономиите на "нормалните" хора,към които се обръщах с въпроса дали не го знаят случайно тоя. Не знам как да ви опиша реакцията на поне 5 човека,с които споделих проблема си.
Любезните изражения на тия смръшляци добиха тъпа,гузна незаинтересованост и с безизразна апатия слушаха какво им говоря. Да не би случайно и тях да се опитам да ги забъркам с лудия дядка...
Боже,колко мъка има по тоя свят,Боже!
Моето Си Ви
Родих се в тихата нощ на 01.08г. в бедното семейство на сексоложка и брачен консултант.От малък съм възпитаван във възрожденския дух на сексуалната революция. Закърмен съм с Бой Джордж, Мадона, Принс, а по-късно и великия Азис. Още в ранно детство имах възможността да опозная дълбоките дебри на женската психика и бях обучаван в древното изкуство на Тантра от чичо си Спиридон и леля Цура.
Крайъгълен камък в моето развитие се оказа постъпването ми на работа като игумен в девическия манастир "Св. Калашников" , кадето прекарах 2 незабравими години, посвещавайки битието си на отношенията "мъж-девствена жена" , достигайки в края на 2000-та година до едно завидно астрално ниво, за което дори самия Маркиз дьо Сад би ми завидял.
След като опознах тъй наречения нежен пол "отвсякаде" и "изоснови тъй да се каже, аз реших да се посветя на своята Y-хромозома и да постъпя като донаборник в небезизвестния Френски чуждестранен легион. Само за 1 година се издигнах от обикновен кашик до длъжността "главен снайперист-ординарец благодарение на набитото си око и на това, че винаги ги "нацелвах" точно кадето и както трябва
Следвоенния ми период бе белязан с идването на чичо ми Симеон (стара издънка на рода) от Испания на власт. Този факт отвори вратите ми кък частния сектор и аз станах новобогаташ и бизнесмен. Имам акции в АД " Блатна плесен" ( бисквитите, всички сте ги яли ) и съм едноличен собственик на "Мътеница, чесън и извара" EOOD, гр. Генерал Тошево.
Oще:
Имам смъртна присъда. Не можа да бъде изпълнена, защото електрическия стол даде на късо
Бил съм 1 година полицай в Ирак.
Шест месеца стаж на китоловен кораб.
Преброител на населението в Бомбай, Мексико сити и Токио
Три години нинджа в Бангладеш
Имам основна роля в атентата срещу папата, но ще мълча до гроб
Старшина в парашутната база в Косово.
За кратко управител на Бит-пазар "Малашевци" - гр. София ( видеопиратите още ме черпят, кат' ме видят )
В момента - шофьор на маршрутка в Москва.
Участвал съм с главни роли в продукциите на Парамаунт Шака Зулу"Злите мъртви 2"От тъп, по-смотан 3" и шед (ер малък) овъра ми - "Вдовицата в бяло и коминочистачът в розово"
Три пъти съм изкачвал К-2 откъм северния склон и имам 2 спускания от върха на Нанга Парбат до Кота нула със сноуборд (оттам са ми белезите).
За себи си мога да кажа, че (а ето и топ 5 на най-сериозните женски клишета):
Знам какво искам и как да го постигна!
Обичам да танцувам и да се забавлявам
Уважавам жената (редовно)
Обичам колите и високите скорости.
Също и екстремните спортове - сърфистите на Хавай ми плащат комисионна, защото като пръдна в Черно море и правя цунами в Тихия океан.
сряда, 13 декември 2006 г.
Половината българки искали да са блондинки
Наскоро извършено статистическо проучване показва,че една втора част от българките действително знаят какво искат и как да го постигнат: Те искат да бъдат истински блондинки! Задача трудна,но не и непосилна.
За тях това е „въпрос на женска чест,не на игра”. Те трябва да постят 9 месеца в годината и да спазват 10-те блондински заповеди,а именно:
- Русият е твоя цвят и да нямаш други цветове,освен него!
- Изговаряй колкото може по-често имената на спонсорите и кедиторите си.
- Бъди овца сред вълците и вълк сред брюнетките!
- Почитай солариума,маникюра,фитнеса,парфюмите и сауната си!
- Прелюбодействай!
- Ако пожелаеш мъжа на ближния си – лъжесвидетелствай срещу ближната си.
- Помни да осветяваш редовно любовниците си,а не само в неделята,когато мъжът ти е за риба.
- Кради чужди идеи,относно облеклото и прическата си и после лъжи,че са лично твои!
- Интересувай се от имотите на приятелките и другарките си и ги пожелавай!
- Ако някой убие другиго заради теб,не се чувствай виновна,но не забравай да искаш обезщетение.
Освен това блондинката не трябва да забравя,че за нея мълчанието наистина е злато. Тя трябва да говори само когато я питат нещо и да се въздържа да споделя идеи ако иска да успее. Блондинката трябва да бъде солидарна с другите блондинки и да участва активно във Свещената война срещу брюнетките. Тя трябва строго да осъжда разказвачите на вицове за блондинки и да ги лишава от секс,когато може.
Въпреки всичи трудности, житието и страданието на блондинката протичат под надслов „Целта оправдава средствата”. Въпросната цел,макар и в контраст с правилата, включва успешно дипломиране, солидно имотно състояние и завидна кариера. Тъй като блондинката изживява себе си като жена-котка,в преследването на целта си тя неизбежно прибягва до логичното средство : свързва се с човек – пингвин.
Рецензии за филми
Момиче за един сезон - 2005
Imdb: 6.4/10
Година: 2005
Режисура: Питър и Боби Фарели
Ето го поредният кандидат за наградата "Свинете ядат помия, да им продаваме помия".
Реванш (Rebound) - 2005
Режисура: Стив Кар
Жанр:Комедия
Участват: Мартин Лоурънс
В тази удивително малоумна "комедия" Мартин Лоурънс продължава да залива зрителя с клишираните си и втръснали мимики, пръдливите звуци, УестСайдНига интонацийки и пр. дебилщини. Изпъкналите му, жабешки очички все така се въртят насам-натам и просто няма кой да ги спре. Няма кой и най-вече ЗАЩО да спре Холивуд да бълва подобни слабоумия, те така и така са си любими на горкия зрител.
Историята разказва за жизнения път на "легендарния" тренер Рой МакКормик(Лоурънс), който заради невъздръжания си характер изпада в немилост и е принуден от мениджъра си да тренира най-дебелите, флегматични и смотани хлапаци в целия щат. Уж за да покаже, че не е само за парите и славата и най-вече, че има желание да се поправи...Сред тази банда от нехранимайковци, тренерът намира най-сетне своето място под слънцето и истинското си призвание. Арогантността му е потушена от малките лузърчета и даже се изражда в самосъжаление някъде по средата на мувито. Това става най-вече с помощта на засуканата майка на едното от тях, а отборът естествено се "стяга" и става тя каквато става. Искам да ви кажа, че нещата във филма много лошо се объркват, но накрая всичко си идва на мястото. За жалост не мога да ви кажа как става това. Причината се корени в наличието на бутоните с марка Shift и Delete, които се намират на моята клавиатура.
Спускането (2005) - UK
Режисура: Нийл Маршал
В този филм се разказва за най-тъпите шест американски патки,които можете да си представите. Ще Ви кажа накратко за какво става въпрос за да видите,че няма смисъл...Ето какво се случва в първите 30 минути: няколко лигли,псевдотърсачки на силни усещания се събират да ходят по пещери. Влизат в една...Мотаят се в нея около 15 минути и си говорят за оргазми и такива работи,но по някое време става проблем и всички дружно изпадат в невиждана паника. Оказва се ,че най-тъпата патка - лидерката на мероприятието ги метнала,че имала карта на пещерата,но тя всъщност била "девствена". Започват да се карат като цигани. Става ти жал...Една по една започват да се контузват по възможно най-смешния и жалък начин.Тъмно е - не става ясно точно как. Започват да се напикават от страх,а ти се чудиш дали ще се насерат като се появи чудовището. То се оказва някаква недодялана версия на Смийгъл. Надяваш се да измрат по-скоро,че да се свърши..През цялото време се виждат само светлинки от фенери,нищо друго. Чудиш се кой кой е. Маеш се кой жив, кой умрел...Едната по погрешка намушква другата. Озвучаването е като на някой истеричен порно филм - АААа,УУУУуу,ООООх,Неееее.
Дни на грохот (Days Of Thunder) USA
Runtime: 107 min
Country: USA
Реж. Тони Скот
Участват: Том Круз,Робърт Дювал,Н. Кидман
Макар оценката на imdb да е ниска,за мен този високоскоростен филм е един от най-добрите в жанра. Става дума за коли,състезания,има яки майтапи (като тоя с проститутката),яки мадами и пр. Изобщо от целия филм лъха добро настроение. Това е истинският татко на "Бързи и яростни". Майката е "Критична точка". Диалозите са чудни,просто се наизустяват отведнъж,а музиката на Ханс Цимер...Е,него няма к'во да го коментирам. Основната тема пък е един от най-великите сингъли на Whitesnake - Last Note Of Freedom.
Филмът започва малко тъпо с мерене на пишки между Том Круз и авто-мото лидера на филма Майкъл Рукър (другият свеж образ след тоя на Дювал).
Круз играе простовато хлапе-селянче дошло от майната си с мечтата да цъфне и върже на Дейтона. Старите кучета в бранша го оглеждат и преценяват,че има някакви шансове. Кой за пари,кой от нямане какво да прави се хващат на хорото с него. Търсят се спонсори,майсторят се коли и пр. По средата на филма обаче се оказва,че селянчето хабер си няма от автомобили и само знае да натиска педалите и скоростния лост.
Започва се едно обучение в стил "И колата има душа",а по някое време блесва и докторката невроложка - Кидман. Първата И целувка с Круз пред камера наистина е гУлЕм смЕх:
" - Как може така да ме игнорираш?!
- Бе не те игнорирам,бе!" - хвана го за ревера и му боцна един мощен език. Жал ти става за горкия Том...
По всички правила на жанра филмът завършва с голямото състезание,с големите каскади и с ония големите бутилки шампанско накрая.
Малко носталгия има в тоя филм към времената,когато не всичко в спорта беше само реклами и кинти,кинти,кинти...
Сицилианска връзка (1985) - Италия
Режисура:
Дамиано Дамиани
imdb - 7.2/10
Toва е много яко мафиотско муви от ония в стил "Октопод" (даже си е от режисьора на първия "Октопод")
Микеле Плачидо играе Марио - емигрирал в Америка сицилиански изпълнител на мръсни поръчки. От Италия му идват на крака колеги с предложение за бързо издигане в йерархията на Коза Ностра. Мишената е висш магистрат от прокуратурата на Ботуша. Нашия заминава за Палермо,но там не може да вярва на никого. Затова прикотква младото си братче за каузата.
Проблемът,обаче е ,че младокът е влюбен ,а и страда от морални задръжки. Марио използва изгората на брат си за примамка и успява да го убеди да помогне. Но става голям фал и малкият става мишена на Коза Ностра.
Малена (2000) - Италия
Тук вече може и да оплакнем оченце. Има си готина мацка а и целият си е някак красив филм. Дори сцената с линчуването на Горката Малена е един вид радост за окото,то цици,то плът,то чудо...
Човек ще каже,че хубавата жена няма проблеми.
Не е така:
Малена е удивителна красавица,която живее в малко италианско градче. Война е,всички млади мъже са на фронта (включително и съпругът на Малена),бият се за родину и не се знае дали ще се върнат. Но в градчето също има война: Малена срещу градчето.
В устите на всички жители е само едно: Малена,Малена,Малена - мъжете точат зъби на потенциалната вдовица,а жените завиждат. Плетат се интриги,поставят се капани,започват се дела...Всеки чака Малена да сгреши...Дали това ще стане? Градът няма да мирне,докато Малена не увехне.
Всичко е представено през очите на едно дете,което няма очи за хорската злоба,а само за красивото,естественото и доброто.
Открадната красота (1996) - Италия
Режисура: Бернардо Бертолучи
Участват: Джереми Айрънс,Лив Тейлър.
Този филм е крайно романтичен. Не познавам нито едно момиче,което е изгубило девствеността си по подобен начин. Като се вземе предвид и мястото ,където се развива действието на филма кличничната романтика става натрапчива. Девствена красавица (Лив Тейлър) отива на гости на роднини в някакво приказно местенце в Южна Италия,където просто мирише на секс (и трева,когато героят на Дж. Айрънс е на близо) от всеки един ъгъл. На красавицата вече и е време да се срещне със звяра,обаче него още го няма. Кандидатите са много,подходящите са малко. Аз лично щях да падна от канапето като видях в крайна сметка с кого се боцна Лив Тейлър там под дървото. Да,много романтика има в тоя филм. Друго си е като кака Цеца от 10-ти "б" клас - с Иван Пишката в училищната тоалетна. Току нема,нема - па си ебе майката...
Хлапета (1995) - САЩ
Режисура: Лари Кларк
Тази кинематографична провокация беше разпалила доста критици през 90-те. След като бъде изгледан,филмът или бива обявен моментално за "култов", или бива основателно/неоснователно,но винаги остро критикуван. Няма начин обаче човек да остане безразличен.
Аморален,ХИВ-позитивен скейтър скита из мръсните улици с една единствена и по детски наивна цел: да "отвори" колкото може повече девствени момичета. Незнаейки за вируса,който носи в себе си,той се насочва към поредната си невинна жертва.
Младо,бяло момиче,което е прихванало болестта от въпросния "отваряч" се лута из града ,търсейки начин да се свърже с него. Дали няма да е късно,когато го намери... ? Следващата на ред е къдрoкоса мулатка с ангелско лице. А утрешният ден ще е много по-различен за нея и в същото време един и същ за хлапетата.
Т.В.Р:
"Филмът представя света в епохата на СПИН такъв,какъвто е. "Хлапета" разглежда френетичните 24 часа от живота на една група тийнейджъри,изгубени в хаоса на 90-те години. Художествената
стойност на филма е в спиращите,с красотата и трагедията си,дъха образи на тези млади хора.
Филмът показва със сурова честност преживяванията,страховете и отношенията на тийнейджърите,живеещи в градската бъркотия на модерна Америка. "Хлапета" проследява един единствен ден от живота им,в който всичко и нищо не ще се промени."
Обратна тяга (1991) - USA
Режисура: Рон Хауърд
Този филм е същински рай за подпалвача,ужас за разсеяната домакиня,оргазъм за пиромана и прилив на здрав разум за дечицата,които обичат да си играят с кибритчето на тати.Не знам каква е била средната температура,в която е работел операторският екип,но се съмнявам,че е имало оплаквания от зиморничавите.
В същото време резултатът е удивителен.Съвременна ,мъжка приказка за върховете,които достига човек в една професия и бездните,в които потъват отношенията му с неизчерпаемата ценност - семейството.Защото,макар и с криминални нотки за вкус - този филм си е чиста семейна драма.Без редовните за жанра лиготии,без досадните майки,без "другите сестри"...Само с един строг баща,упоменат единствено между началните надписи.Оттам нататък - чиста работа: криволичещите,съревнователни отношения между двама братя,практикуващи една от многото опасни,мръсни и неблагодарни професии на този свят.
Загубили баща си още като деца големият - Стивън (Ръсел) и малкият - Брайън (Болдуин) са израстнали като мъже,които са свикнали сами да се оправят от малки.Стив се е грижил за братчето си съвестно и е направил не една жертва заради него. Но идва ден,когато Брайън решава да тръгне по осеяният със сажди път на баща си и брат си. Зачислен към участъка на по-големия Стив той трудно понася новобранския си статус. Стивън пък се чуди как да го изрита от участъка,защото не може да го гледа колко слаб пожарникар е...Че в тази опасна професия не е здравословно да си слаб. Докато конфликтите между двамата се разгарят в града се разгарят разни други неща-например къщите и телата на една определена финансова групичка,занимавала се доскоро с разпределение на бюджетни средства,предназначени за Чикагския Файър Департмент. С две думи - пушек се вдига. Ама такъв гъст пушек,че дори опитният следовател,специалист по пожари - Сянката (Де Ниро) не знае какво става. Добре,че новият му помощник Брайън(току що изгонен,благодарение на брат си от 17-ти участък) има разни бивши гаджета,които случайно работят в Градския съвет,та да изнесат малко секретна информация. Но и това не е достатъчно за да бъде разкрит злосторника.Ключовият въпрос бива повдигнат от белокос затворник-пироман с тъмно минало (Д. Съдърланд),а именно: Кой не обича огъня?...
Оттам - нататък другото си е чиста драма.
Форсмажор (1998) - САЩ
Режисура: Джоузеф Рубен
Времетраене:111 мин.
Режисура : Джоузеф Рубен
Ето това е един от най-разтърсващите филми,които съм гледал. Помните ли филмът "Дворецът на илюзиите"? Аз - смътно. Разправяше се за две супер,ултра,мулти,мега,хипер,турбо,джъмбо - тъпи американски девойки,които попадат в клопката на голобрадо наркопласьорче,а по-късно с основание и в тайландския затвор. Едната се жертва за другата,а всъщност и двете са жертви,а зрителят пък да не говорим...
Е тука замисълът е почти същия,но изпълнението е много по-добро.
Проста работа: Трима приятели прекарват страхотна ваканция в Тайланд. Бира и дрога на корем,курви и проститутки на каквото там се слагат,танци,веселба и приказна природа,изобщо ФЪН от'секъде.
НО всяко хубаво нещо си има край. Ваканцията свършва,двама от тях си заминават за Америка,а третият остава да изследва навиците на местните маймунки.
Три години по-късно действието ни пренася в Ню Йорк. Симпатична адвокатка намира двамата бивши туристи и им съобщава,че техният човек го чака смъртна присъда в Тайланд. Основанието - притежание на наркотични вещества,които обаче СА ОБЩИ! Ако нашите хора се върнат и споделят отговорността - всеки лежи по 3 години,ако ли не..."Разстрел и след разстрела - червеи..."
Хоакин Финикс,Винс Вон и Ан Хечи вече нямат нужда от представяне именно заради филми като този. Направен е скромно(тогава те не бяха такива големи имена) ,но със замах и професионализъм.
Финалната сцена спира дъха.
Седем (1995) - САЩ
Режисура: Дейвид Финчър
Един от най-мрачните трилъри ,правени някога. Знае се ,че Дейвид Финчър рядко прави нещо,но когато го прави - то се помни дълго. Досега няма провал. На другите им остава само да се надяват,че ако копират нещо от него - то ще е максимално точно. Закон му е да работи винаги с добър оператор - много полезно правило. Само при Финчър можете да видите такива интересни операторски похвати: камерата минава през решетки ,стени ,дори хора за да покаже и дори внуши,каквото си е наумил оператора. Фиксира се за кратко върху някой детайл и после рязко се отмества. Седиш и се чудиш : "Какво беше това,важно ли беше,не го видях добре"...Което те изправя на нокти до следващия път ,когато интересът ти бива манипулиран по същия ,или подобен безцеремонен начин.
Историята: Жесток убиец-психопат върлува в мрачен,грозен град с неизвестно име.Проклетият дъжд не престава да вали. Двама детективи - невъздържан младок (Пит) и улегнал ветеран (Фрийман) са по следите му,но всичко,което откриват на мястото,където води последната следа е поредния обезобразен труп. Внезапно се оказва,че самите те са част от пъклен,жесток и гениален план,сътворен от един болен,но силен мозък. Финалът принадлежи изцяло на убиеца и е...ами убийствен. Освен това никак не е хепи. Ако ви напомня Saw - не е случайно.
Създателите на Пъзела са взели доста оттук.
Терминатор 2 - Денят на страшния съд (САЩ)
Година: 1991
Режисура; Джеймс Камерън
Eдинственият филм,който ме е разплаквал. Не че е толкова тъжен,ама как да не се разплачеш когато на Арни му "дърпат шалтера",защото..."Дер из уон мор чип",разбираш ли. Мъка! Иначе филмът е страхотен. Част от културата на хората,израснали през 90-те. И до днес репликата "Аста ла виста,бейби" се е загнездила дълбоко в съзнанието ми и я ползвам при всеки удобен случай.
Историята: Джон Конър е роден,но майка му Сара се намира в лудница с диагнозата <маниакална депресия>,защото сънува Терминатори и някакви други дивотии за края на света. Там, тя е подложена на още по-сериозен стрес от главния психиатър,който има някакви по-нескромни намерения към нея. Истинско блаженство за окото е, да се види как му пада фасът от устата,когато вижда истински терминаторски въргал в коридора на собственото му учреждение.
Ефектите за времето си бяха впечатляващи,а и днес също може да се каже,че не отстъпват. Арни си е Шварци - няма какво да го описвам: яко копеле,с яка пуцалка. К'ъв беше,к'ъв стана...На мен ми е по-интересен малкия Едуард Фърлонг с фанелката на Пъблик Енеми,кросарката и касетофончето ,от което дъни Gun's n' Roses. Изобщо от целия филм лъха яко на рок. Даже наш Арни (този път в ролята на добрия) се сдобива с хубави рокерси дрешки в първия си сърч на Земята,а тъпото копеле Джейсън Патрик надява смръдлива полицейска униформа - образно казано. Ако се замислим сериозно по сюжета ще открием доста дупки,но на кой му дреме - кефът е в самото гледане и слушане. Ако поради някакво свръхестествено стечение на обстоятелствата (примерно последните 15 години сте прекарали в психиатрична клиника на строг режим) не сте гледали Т2,не е късно да вземете съдбата в ръцете си. Абе с две думи "no fate".
Помни Титаните (САЩ)
Година:2000
Режисура: Боз Якин
A ето един филм,за който си заслужава да се напише рецензия. Не защото филмът е нещо особено,а защото ще има много "вдъхновени" от идеята за величието на човешкия дух, но и много - като мен: уморени от клишета. Та "титаните" аз ги помня най-вече с лошо. Истината е,че филмът използва само най - добрите клишета,а не всички такива. Третира непозната за нас тема - расовите междуособици. Има го камъкът в прозореца на негъра,дискриминацията,новият човек в града и .т. н. Но филмът не се спира дотук. За останалата,неклиширана част той ползва най-изтърканото от друг жанр - спортните филми. Внушава ти как,видиш ли, трябва да се борим за победата със зъби и нокти и изобщо...тъпчат ти главата с американската идея за това "как се калява стоманата". Ами както всяка стомана - с бой! Не знам защо батко Дензъл е участвал в това слабоумие - може би са му трябвали спешно пари. А може би наистина вярва,че е добре да се види как негрите не са чак толкова лоши. Но не ни показва нищо ново...А от него се очаква повече,колко Оскари му станаха? Отначало с "Величие" ни убеди,че негрите могат всичко,после с "Малкълм Х" ни показа,че могат и повече от "всичко".Е а стига вече де...Може да са много добри ръгбисти и бегачи,ама в плуването хич ги няма. И изобщо: к'ъв е тоя Боз Якин,че почна и Director's cut-ове да прави...?
И понеже се отплеснах,а историята не ми се разказва ще кажа,че Дензъл Уошингтън все пак си струва да се види-изпълнението му е на ниво,както обикновено. Има доста излишна драма във филма,който си е спортен. Мен не можа да ме разчувства,но вярвам,че ще има доста впечатлени - на тях бих казал следното: гледайте "Всяка една неделя" на Оливър Стоун. Е там вече е тежката америкън-футболна артилерия. Големият ПАРЕН ЧУК. Тия тука отде и да ги гледаш са си аматьори.
Гатака (САЩ)
Година: 1997
Режисура: Андрю Никъл
Историята разказва за две противоположни личности,които по стечение на обстоятелствата не могат един без друг. Единият има огромни заложби и способности и може да постигне всичко,което поиска в света ,в който живее. Стига да се интересуваше от друго,освен от собствената си апатия. Вторият има болно сърце,късогледство,никаква перспектива в свят,където генетичният потенциaл определя до каде може да стигне човек...Но също и стоманена воля и желание да осъществи мечтата си. Направени са много филми за хора с мечти. Но тук съпоставката с обезверения човек-галеник на съдбата е поднесена така,че не може да няма въздействие.
Отвратително интелигентен филм! Ясно е,че с такъв сценарий няма как резултатът да е лош,но след като и режисурата е поверена на гениалния сценарист,какво получаваме? Никъл е съумял да изцеди максималното от всички - така че да постигне желаната ефирност,прозрачност,чистота,да внуши,че бъдещето ще е по-изчистено,отколкото би било нормално. И в тази по медицински стерилна обстановка поставя героите си - галеници и жертви на цивилизацията.
Защото не е ли така било винаги?
Има хора,които могат,но не искат. Други искат,но не могат. А трети искат и могат,но нямат късмет.
Синсинати кид (САЩ)
Година: 1965
Режисура:
За момиченца не става. Иде реч за карти,покер,кръгли маси обгърнати от цигарен дим,с намръщени типове около тях,някоя друга курва за вкус и най-вече за достойнството и умението да печелиш и да губиш.
Стив Макуин играе изпечен комарджия,за когото Ню Орлиънс е станал вече тесен. Поради тази причина си е създал навика да ходи по разни малки градчета,където не го знаят и да взима паричките на местните бабаити-първенци. Но идва ден,когато прес Кид се открива възможност да застане срещу най-добрия - живата легенда Ланси Хауърд,съсухрено старче с оцветени в цигарено жълто мустаци,смешна шапка и много авторитет. Цялата хазартна върхушка на града е затаила дъх когато шампиона и претендента ще седнат на масата. Зад кулисите ,обаче градските първенци подготвят "лесна" победа на "Кид" Макуин. Дали той ще се съгласи да приеме тази милостиня или ще рискува да бъде победен и разорен? Е,не че няма да го понесе,но с какво иначе Синсинати Кид би бил по-различен от хилядите лузъри,кръстосващи улиците...
Не мърдай (Non ti muovere) - Италия
Аз изобщо не ги харесвам макаронаджиите,но трябва да им се признае,че филми могат да правят, и то доста добри. Лично аз смятам,че французите, испанците и германците имат да ги догонват,но това са си мои теории.
Разправя се за един доктор,чиято дъщеричка претърпява катастрофа. Чакайки да узнае изхода на мозъчната операция,човекът се мотае като бесен из коридорите на собствената си болница и си спомня една лична история. За някакво предградие,за една леко (меко) казано угнетена жена (Пенелопе Круз),за решенията,които е взел за да съхрани семейството си и за хората,които е жертвал и загубил.
Филмът става за по-зрели хора,няма бойни сцени,каскади и пр. Няма и особено много лафове,щото самият филм като цяло е тъжен,само в развръзката се усеща оптимизъм.
Именно с тоя филм Пенелопе Круз се раздели с имиджа си на латино-кифла. Видя се,че може да играе момичето.
Imdb: 6.4/10
Година: 2005Режисура: Питър и Боби Фарели
Ето го поредният кандидат за наградата "Свинете ядат помия, да им продаваме помия".
Трябва да се признае, че "Помни Титаните" е истинска класика в сравнение с това.
Дрю Баримор е голяма сладуранa - kеф ми е да я гледам. Гледал съм почти всичко с нея след "Отровната Айви", което си е серизна жертва от моя страна. Хубавото е, че е предсказуема и винаги знаем какво да очакваме от нея. А именно - една добричка, вечно усмихната, приятна кукличка с влажен поглед и много сексапил. Винаги ще се нацупи нещо и винаги в края на крайщата ще се върне при любимия си, защото тя е жена, която застава зад мъжа си "но медър уат". Де ги тия жени?...Нема! Перфектното гадже е тя. И дотук. "Целуни ме" и "Сватбата на певеца" поне бяха смешни.
Но тук... тук няма нищо смешно. Има някакъв непознат за мен "тип" с дебилска физиономия и маниер, който се утвърждава във филмите с Дрю като "идеалното мъжленце".Т'ва Клинт Истууд, т'ва Джак Никълсън са си някакви тъпаци, дето нищо не разбират от чувства и изобщо не влизат в класацията.
Реванш (Rebound) - 2005
Режисура: Стив Кар
Жанр:Комедия
Участват: Мартин Лоурънс
В тази удивително малоумна "комедия" Мартин Лоурънс продължава да залива зрителя с клишираните си и втръснали мимики, пръдливите звуци, УестСайдНига интонацийки и пр. дебилщини. Изпъкналите му, жабешки очички все така се въртят насам-натам и просто няма кой да ги спре. Няма кой и най-вече ЗАЩО да спре Холивуд да бълва подобни слабоумия, те така и така са си любими на горкия зрител.
Историята разказва за жизнения път на "легендарния" тренер Рой МакКормик(Лоурънс), който заради невъздръжания си характер изпада в немилост и е принуден от мениджъра си да тренира най-дебелите, флегматични и смотани хлапаци в целия щат. Уж за да покаже, че не е само за парите и славата и най-вече, че има желание да се поправи...Сред тази банда от нехранимайковци, тренерът намира най-сетне своето място под слънцето и истинското си призвание. Арогантността му е потушена от малките лузърчета и даже се изражда в самосъжаление някъде по средата на мувито. Това става най-вече с помощта на засуканата майка на едното от тях, а отборът естествено се "стяга" и става тя каквато става. Искам да ви кажа, че нещата във филма много лошо се объркват, но накрая всичко си идва на мястото. За жалост не мога да ви кажа как става това. Причината се корени в наличието на бутоните с марка Shift и Delete, които се намират на моята клавиатура.
Спускането (2005) - UK
Режисура: Нийл Маршал
В този филм се разказва за най-тъпите шест американски патки,които можете да си представите. Ще Ви кажа накратко за какво става въпрос за да видите,че няма смисъл...Ето какво се случва в първите 30 минути: няколко лигли,псевдотърсачки на силни усещания се събират да ходят по пещери. Влизат в една...Мотаят се в нея около 15 минути и си говорят за оргазми и такива работи,но по някое време става проблем и всички дружно изпадат в невиждана паника. Оказва се ,че най-тъпата патка - лидерката на мероприятието ги метнала,че имала карта на пещерата,но тя всъщност била "девствена". Започват да се карат като цигани. Става ти жал...Една по една започват да се контузват по възможно най-смешния и жалък начин.Тъмно е - не става ясно точно как. Започват да се напикават от страх,а ти се чудиш дали ще се насерат като се появи чудовището. То се оказва някаква недодялана версия на Смийгъл. Надяваш се да измрат по-скоро,че да се свърши..През цялото време се виждат само светлинки от фенери,нищо друго. Чудиш се кой кой е. Маеш се кой жив, кой умрел...Едната по погрешка намушква другата. Озвучаването е като на някой истеричен порно филм - АААа,УУУУуу,ООООх,Неееее.
Дни на грохот (Days Of Thunder) USA
Runtime: 107 min
Country: USA
Реж. Тони Скот
Участват: Том Круз,Робърт Дювал,Н. Кидман
Макар оценката на imdb да е ниска,за мен този високоскоростен филм е един от най-добрите в жанра. Става дума за коли,състезания,има яки майтапи (като тоя с проститутката),яки мадами и пр. Изобщо от целия филм лъха добро настроение. Това е истинският татко на "Бързи и яростни". Майката е "Критична точка". Диалозите са чудни,просто се наизустяват отведнъж,а музиката на Ханс Цимер...Е,него няма к'во да го коментирам. Основната тема пък е един от най-великите сингъли на Whitesnake - Last Note Of Freedom.
Филмът започва малко тъпо с мерене на пишки между Том Круз и авто-мото лидера на филма Майкъл Рукър (другият свеж образ след тоя на Дювал).
Круз играе простовато хлапе-селянче дошло от майната си с мечтата да цъфне и върже на Дейтона. Старите кучета в бранша го оглеждат и преценяват,че има някакви шансове. Кой за пари,кой от нямане какво да прави се хващат на хорото с него. Търсят се спонсори,майсторят се коли и пр. По средата на филма обаче се оказва,че селянчето хабер си няма от автомобили и само знае да натиска педалите и скоростния лост.
Започва се едно обучение в стил "И колата има душа",а по някое време блесва и докторката невроложка - Кидман. Първата И целувка с Круз пред камера наистина е гУлЕм смЕх:
" - Как може така да ме игнорираш?!
- Бе не те игнорирам,бе!" - хвана го за ревера и му боцна един мощен език. Жал ти става за горкия Том...
По всички правила на жанра филмът завършва с голямото състезание,с големите каскади и с ония големите бутилки шампанско накрая.
Малко носталгия има в тоя филм към времената,когато не всичко в спорта беше само реклами и кинти,кинти,кинти...
Сицилианска връзка (1985) - Италия
Режисура:
Дамиано Дамиани
imdb - 7.2/10
Toва е много яко мафиотско муви от ония в стил "Октопод" (даже си е от режисьора на първия "Октопод")
Микеле Плачидо играе Марио - емигрирал в Америка сицилиански изпълнител на мръсни поръчки. От Италия му идват на крака колеги с предложение за бързо издигане в йерархията на Коза Ностра. Мишената е висш магистрат от прокуратурата на Ботуша. Нашия заминава за Палермо,но там не може да вярва на никого. Затова прикотква младото си братче за каузата.
Проблемът,обаче е ,че младокът е влюбен ,а и страда от морални задръжки. Марио използва изгората на брат си за примамка и успява да го убеди да помогне. Но става голям фал и малкият става мишена на Коза Ностра.
Малена (2000) - Италия
Тук вече може и да оплакнем оченце. Има си готина мацка а и целият си е някак красив филм. Дори сцената с линчуването на Горката Малена е един вид радост за окото,то цици,то плът,то чудо...
Човек ще каже,че хубавата жена няма проблеми.
Не е така:
Малена е удивителна красавица,която живее в малко италианско градче. Война е,всички млади мъже са на фронта (включително и съпругът на Малена),бият се за родину и не се знае дали ще се върнат. Но в градчето също има война: Малена срещу градчето.
В устите на всички жители е само едно: Малена,Малена,Малена - мъжете точат зъби на потенциалната вдовица,а жените завиждат. Плетат се интриги,поставят се капани,започват се дела...Всеки чака Малена да сгреши...Дали това ще стане? Градът няма да мирне,докато Малена не увехне.
Всичко е представено през очите на едно дете,което няма очи за хорската злоба,а само за красивото,естественото и доброто.
Открадната красота (1996) - Италия
Режисура: Бернардо Бертолучи
Участват: Джереми Айрънс,Лив Тейлър.
Този филм е крайно романтичен. Не познавам нито едно момиче,което е изгубило девствеността си по подобен начин. Като се вземе предвид и мястото ,където се развива действието на филма кличничната романтика става натрапчива. Девствена красавица (Лив Тейлър) отива на гости на роднини в някакво приказно местенце в Южна Италия,където просто мирише на секс (и трева,когато героят на Дж. Айрънс е на близо) от всеки един ъгъл. На красавицата вече и е време да се срещне със звяра,обаче него още го няма. Кандидатите са много,подходящите са малко. Аз лично щях да падна от канапето като видях в крайна сметка с кого се боцна Лив Тейлър там под дървото. Да,много романтика има в тоя филм. Друго си е като кака Цеца от 10-ти "б" клас - с Иван Пишката в училищната тоалетна. Току нема,нема - па си ебе майката...
Хлапета (1995) - САЩ
Режисура: Лари Кларк
Тази кинематографична провокация беше разпалила доста критици през 90-те. След като бъде изгледан,филмът или бива обявен моментално за "култов", или бива основателно/неоснователно,но винаги остро критикуван. Няма начин обаче човек да остане безразличен.
Аморален,ХИВ-позитивен скейтър скита из мръсните улици с една единствена и по детски наивна цел: да "отвори" колкото може повече девствени момичета. Незнаейки за вируса,който носи в себе си,той се насочва към поредната си невинна жертва.
Младо,бяло момиче,което е прихванало болестта от въпросния "отваряч" се лута из града ,търсейки начин да се свърже с него. Дали няма да е късно,когато го намери... ? Следващата на ред е къдрoкоса мулатка с ангелско лице. А утрешният ден ще е много по-различен за нея и в същото време един и същ за хлапетата.
Т.В.Р:
"Филмът представя света в епохата на СПИН такъв,какъвто е. "Хлапета" разглежда френетичните 24 часа от живота на една група тийнейджъри,изгубени в хаоса на 90-те години. Художествената
стойност на филма е в спиращите,с красотата и трагедията си,дъха образи на тези млади хора.
Филмът показва със сурова честност преживяванията,страховете и отношенията на тийнейджърите,живеещи в градската бъркотия на модерна Америка. "Хлапета" проследява един единствен ден от живота им,в който всичко и нищо не ще се промени."
Обратна тяга (1991) - USA
Режисура: Рон Хауърд
Този филм е същински рай за подпалвача,ужас за разсеяната домакиня,оргазъм за пиромана и прилив на здрав разум за дечицата,които обичат да си играят с кибритчето на тати.Не знам каква е била средната температура,в която е работел операторският екип,но се съмнявам,че е имало оплаквания от зиморничавите.
В същото време резултатът е удивителен.Съвременна ,мъжка приказка за върховете,които достига човек в една професия и бездните,в които потъват отношенията му с неизчерпаемата ценност - семейството.Защото,макар и с криминални нотки за вкус - този филм си е чиста семейна драма.Без редовните за жанра лиготии,без досадните майки,без "другите сестри"...Само с един строг баща,упоменат единствено между началните надписи.Оттам нататък - чиста работа: криволичещите,съревнователни отношения между двама братя,практикуващи една от многото опасни,мръсни и неблагодарни професии на този свят.
Загубили баща си още като деца големият - Стивън (Ръсел) и малкият - Брайън (Болдуин) са израстнали като мъже,които са свикнали сами да се оправят от малки.Стив се е грижил за братчето си съвестно и е направил не една жертва заради него. Но идва ден,когато Брайън решава да тръгне по осеяният със сажди път на баща си и брат си. Зачислен към участъка на по-големия Стив той трудно понася новобранския си статус. Стивън пък се чуди как да го изрита от участъка,защото не може да го гледа колко слаб пожарникар е...Че в тази опасна професия не е здравословно да си слаб. Докато конфликтите между двамата се разгарят в града се разгарят разни други неща-например къщите и телата на една определена финансова групичка,занимавала се доскоро с разпределение на бюджетни средства,предназначени за Чикагския Файър Департмент. С две думи - пушек се вдига. Ама такъв гъст пушек,че дори опитният следовател,специалист по пожари - Сянката (Де Ниро) не знае какво става. Добре,че новият му помощник Брайън(току що изгонен,благодарение на брат си от 17-ти участък) има разни бивши гаджета,които случайно работят в Градския съвет,та да изнесат малко секретна информация. Но и това не е достатъчно за да бъде разкрит злосторника.Ключовият въпрос бива повдигнат от белокос затворник-пироман с тъмно минало (Д. Съдърланд),а именно: Кой не обича огъня?...
Оттам - нататък другото си е чиста драма.
Форсмажор (1998) - САЩ
Режисура: Джоузеф Рубен
Времетраене:111 мин.
Режисура : Джоузеф Рубен
Ето това е един от най-разтърсващите филми,които съм гледал. Помните ли филмът "Дворецът на илюзиите"? Аз - смътно. Разправяше се за две супер,ултра,мулти,мега,хипер,турбо,джъмбо - тъпи американски девойки,които попадат в клопката на голобрадо наркопласьорче,а по-късно с основание и в тайландския затвор. Едната се жертва за другата,а всъщност и двете са жертви,а зрителят пък да не говорим...
Е тука замисълът е почти същия,но изпълнението е много по-добро.
Проста работа: Трима приятели прекарват страхотна ваканция в Тайланд. Бира и дрога на корем,курви и проститутки на каквото там се слагат,танци,веселба и приказна природа,изобщо ФЪН от'секъде.
НО всяко хубаво нещо си има край. Ваканцията свършва,двама от тях си заминават за Америка,а третият остава да изследва навиците на местните маймунки.
Три години по-късно действието ни пренася в Ню Йорк. Симпатична адвокатка намира двамата бивши туристи и им съобщава,че техният човек го чака смъртна присъда в Тайланд. Основанието - притежание на наркотични вещества,които обаче СА ОБЩИ! Ако нашите хора се върнат и споделят отговорността - всеки лежи по 3 години,ако ли не..."Разстрел и след разстрела - червеи..."
Хоакин Финикс,Винс Вон и Ан Хечи вече нямат нужда от представяне именно заради филми като този. Направен е скромно(тогава те не бяха такива големи имена) ,но със замах и професионализъм.
Финалната сцена спира дъха.
Седем (1995) - САЩ
Режисура: Дейвид Финчър
Един от най-мрачните трилъри ,правени някога. Знае се ,че Дейвид Финчър рядко прави нещо,но когато го прави - то се помни дълго. Досега няма провал. На другите им остава само да се надяват,че ако копират нещо от него - то ще е максимално точно. Закон му е да работи винаги с добър оператор - много полезно правило. Само при Финчър можете да видите такива интересни операторски похвати: камерата минава през решетки ,стени ,дори хора за да покаже и дори внуши,каквото си е наумил оператора. Фиксира се за кратко върху някой детайл и после рязко се отмества. Седиш и се чудиш : "Какво беше това,важно ли беше,не го видях добре"...Което те изправя на нокти до следващия път ,когато интересът ти бива манипулиран по същия ,или подобен безцеремонен начин.
Историята: Жесток убиец-психопат върлува в мрачен,грозен град с неизвестно име.Проклетият дъжд не престава да вали. Двама детективи - невъздържан младок (Пит) и улегнал ветеран (Фрийман) са по следите му,но всичко,което откриват на мястото,където води последната следа е поредния обезобразен труп. Внезапно се оказва,че самите те са част от пъклен,жесток и гениален план,сътворен от един болен,но силен мозък. Финалът принадлежи изцяло на убиеца и е...ами убийствен. Освен това никак не е хепи. Ако ви напомня Saw - не е случайно.
Създателите на Пъзела са взели доста оттук.
Терминатор 2 - Денят на страшния съд (САЩ)
Година: 1991
Режисура; Джеймс Камерън
Eдинственият филм,който ме е разплаквал. Не че е толкова тъжен,ама как да не се разплачеш когато на Арни му "дърпат шалтера",защото..."Дер из уон мор чип",разбираш ли. Мъка! Иначе филмът е страхотен. Част от културата на хората,израснали през 90-те. И до днес репликата "Аста ла виста,бейби" се е загнездила дълбоко в съзнанието ми и я ползвам при всеки удобен случай.
Историята: Джон Конър е роден,но майка му Сара се намира в лудница с диагнозата <маниакална депресия>,защото сънува Терминатори и някакви други дивотии за края на света. Там, тя е подложена на още по-сериозен стрес от главния психиатър,който има някакви по-нескромни намерения към нея. Истинско блаженство за окото е, да се види как му пада фасът от устата,когато вижда истински терминаторски въргал в коридора на собственото му учреждение.
Ефектите за времето си бяха впечатляващи,а и днес също може да се каже,че не отстъпват. Арни си е Шварци - няма какво да го описвам: яко копеле,с яка пуцалка. К'ъв беше,к'ъв стана...На мен ми е по-интересен малкия Едуард Фърлонг с фанелката на Пъблик Енеми,кросарката и касетофончето ,от което дъни Gun's n' Roses. Изобщо от целия филм лъха яко на рок. Даже наш Арни (този път в ролята на добрия) се сдобива с хубави рокерси дрешки в първия си сърч на Земята,а тъпото копеле Джейсън Патрик надява смръдлива полицейска униформа - образно казано. Ако се замислим сериозно по сюжета ще открием доста дупки,но на кой му дреме - кефът е в самото гледане и слушане. Ако поради някакво свръхестествено стечение на обстоятелствата (примерно последните 15 години сте прекарали в психиатрична клиника на строг режим) не сте гледали Т2,не е късно да вземете съдбата в ръцете си. Абе с две думи "no fate".
Помни Титаните (САЩ)
Година:2000
Режисура: Боз Якин
A ето един филм,за който си заслужава да се напише рецензия. Не защото филмът е нещо особено,а защото ще има много "вдъхновени" от идеята за величието на човешкия дух, но и много - като мен: уморени от клишета. Та "титаните" аз ги помня най-вече с лошо. Истината е,че филмът използва само най - добрите клишета,а не всички такива. Третира непозната за нас тема - расовите междуособици. Има го камъкът в прозореца на негъра,дискриминацията,новият човек в града и .т. н. Но филмът не се спира дотук. За останалата,неклиширана част той ползва най-изтърканото от друг жанр - спортните филми. Внушава ти как,видиш ли, трябва да се борим за победата със зъби и нокти и изобщо...тъпчат ти главата с американската идея за това "как се калява стоманата". Ами както всяка стомана - с бой! Не знам защо батко Дензъл е участвал в това слабоумие - може би са му трябвали спешно пари. А може би наистина вярва,че е добре да се види как негрите не са чак толкова лоши. Но не ни показва нищо ново...А от него се очаква повече,колко Оскари му станаха? Отначало с "Величие" ни убеди,че негрите могат всичко,после с "Малкълм Х" ни показа,че могат и повече от "всичко".Е а стига вече де...Може да са много добри ръгбисти и бегачи,ама в плуването хич ги няма. И изобщо: к'ъв е тоя Боз Якин,че почна и Director's cut-ове да прави...?
И понеже се отплеснах,а историята не ми се разказва ще кажа,че Дензъл Уошингтън все пак си струва да се види-изпълнението му е на ниво,както обикновено. Има доста излишна драма във филма,който си е спортен. Мен не можа да ме разчувства,но вярвам,че ще има доста впечатлени - на тях бих казал следното: гледайте "Всяка една неделя" на Оливър Стоун. Е там вече е тежката америкън-футболна артилерия. Големият ПАРЕН ЧУК. Тия тука отде и да ги гледаш са си аматьори.
Гатака (САЩ)
Година: 1997
Режисура: Андрю Никъл
Историята разказва за две противоположни личности,които по стечение на обстоятелствата не могат един без друг. Единият има огромни заложби и способности и може да постигне всичко,което поиска в света ,в който живее. Стига да се интересуваше от друго,освен от собствената си апатия. Вторият има болно сърце,късогледство,никаква перспектива в свят,където генетичният потенциaл определя до каде може да стигне човек...Но също и стоманена воля и желание да осъществи мечтата си. Направени са много филми за хора с мечти. Но тук съпоставката с обезверения човек-галеник на съдбата е поднесена така,че не може да няма въздействие.
Отвратително интелигентен филм! Ясно е,че с такъв сценарий няма как резултатът да е лош,но след като и режисурата е поверена на гениалния сценарист,какво получаваме? Никъл е съумял да изцеди максималното от всички - така че да постигне желаната ефирност,прозрачност,чистота,да внуши,че бъдещето ще е по-изчистено,отколкото би било нормално. И в тази по медицински стерилна обстановка поставя героите си - галеници и жертви на цивилизацията.
Защото не е ли така било винаги?
Има хора,които могат,но не искат. Други искат,но не могат. А трети искат и могат,но нямат късмет.
Синсинати кид (САЩ)
Година: 1965
Режисура:
За момиченца не става. Иде реч за карти,покер,кръгли маси обгърнати от цигарен дим,с намръщени типове около тях,някоя друга курва за вкус и най-вече за достойнството и умението да печелиш и да губиш.
Стив Макуин играе изпечен комарджия,за когото Ню Орлиънс е станал вече тесен. Поради тази причина си е създал навика да ходи по разни малки градчета,където не го знаят и да взима паричките на местните бабаити-първенци. Но идва ден,когато прес Кид се открива възможност да застане срещу най-добрия - живата легенда Ланси Хауърд,съсухрено старче с оцветени в цигарено жълто мустаци,смешна шапка и много авторитет. Цялата хазартна върхушка на града е затаила дъх когато шампиона и претендента ще седнат на масата. Зад кулисите ,обаче градските първенци подготвят "лесна" победа на "Кид" Макуин. Дали той ще се съгласи да приеме тази милостиня или ще рискува да бъде победен и разорен? Е,не че няма да го понесе,но с какво иначе Синсинати Кид би бил по-различен от хилядите лузъри,кръстосващи улиците...
Не мърдай (Non ti muovere) - Италия
Аз изобщо не ги харесвам макаронаджиите,но трябва да им се признае,че филми могат да правят, и то доста добри. Лично аз смятам,че французите, испанците и германците имат да ги догонват,но това са си мои теории.
Разправя се за един доктор,чиято дъщеричка претърпява катастрофа. Чакайки да узнае изхода на мозъчната операция,човекът се мотае като бесен из коридорите на собствената си болница и си спомня една лична история. За някакво предградие,за една леко (меко) казано угнетена жена (Пенелопе Круз),за решенията,които е взел за да съхрани семейството си и за хората,които е жертвал и загубил.
Филмът става за по-зрели хора,няма бойни сцени,каскади и пр. Няма и особено много лафове,щото самият филм като цяло е тъжен,само в развръзката се усеща оптимизъм.
Именно с тоя филм Пенелопе Круз се раздели с имиджа си на латино-кифла. Видя се,че може да играе момичето.
Абонамент за:
Публикации (Atom)